Какво представлява идиопатичната белодробна артериална хипертония?

Идиопатичната белодробна артериална хипертония е белодробно заболяване, характеризиращо се с високо кръвно налягане в артериите на белите дробове. В този случай „идиопатична“ означава, че причината за белодробна артериална хипертония е неизвестна.


Основната задача на белодробните артерии е да пренася кръв от дясната страна на сърцето към белите дробове. При белодробната артериална хипертония кръвта преминава през стеснената белодробна артерия с по-голяма изпомпваща сила на сърцето. При това патологично състояние средното кръвно налягане в белодробната артерия е по-високо от 25 mmHg (милиметри живак) в покой и по-високо от 30 mmHg по време на физическа активност.



Идиопатичната белодробна артериална хипертония и други форми на белодробна хипертония са опасни, защото високото кръвно налягане в белодробните артерии натоварва сърцето и причинява сериозни сърдечни и белодробни проблеми.


Какви са симптомите на идиопатичната белодробна артериална хипертония?

Симптомите на идиопатичната белодробна артериална хипертония варират в зависимост от стадия на нарушението. Важно е да бъде потърсена лекарска помощ, ако бъдат развити необичайни сърдечни или белодробни оплаквания.


През ранния стадий на това нарушение може да липсват симптоми. Всъщност рутинен физикален преглед може да не открие този тип хипертония. С напредването на състоянието е възможно да бъдат изпитани следните проблеми:

  • Умора;
  • Задух;
  • Припадък;
  • Виене на свят;
  • Ускорен пулс;
  • Болка в гърдите;
  • Сърцебиене;
  • Подуване на долните крайници

Какви са рисковите фактори за идиопатична белодробна артериална хипертония?

В здравите кръвоносни съдове кръвта преминава лесно. При белодробна хипертония, повишено кръвно налягане възниква в удебелени и стеснени артериални кръвоносни съдове в белите дробове и намалява притока на кръв. Възможните известни причини за белодробна хипертония включват:

  • Нарушения на сърдечната клапа;
  • Вродени сърдечни заболявания;
  • Белодробни заболявания, като хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), саркоидоза или интерстициална белодробна фиброза;
  • Тумор, притискащ белодробната артерия

Рискът от развитие на форма на белодробна хипертония се увеличава, ако пациентът има:
Разстройство на съединителната тъкан, като склеродермия или системен лупус еритематозус;

  • Цироза на черния дроб;
  • ХИВ и СПИН;
  • История на употреба на наркотици като кокаин или метамфетамини;
  • История на приемане на определени хапчета за отслабване или средства за потискане на апетита;
  • История на тютюнопушене;
  • История на професионално излагане на малки частици като дървени стърготини

Белодробната хипертония може да се предава и в семейството, така че рискът се увеличава при наличие на фамилна анамнеза.


Въпреки че много форми на белодробна хипертония имат известни отключващи фактори, идиопатичната белодробна артериална хипертония е различна, защото тя възниква спонтанно и няма известна причина за нейното развитие.


Лекар може да назначи изследвания, но те няма да могат да определят основната причина за идиопатичната белодробна артериална хипертония. Въпреки че причината е неизвестна, е известно, че състоянието е по-често срещано в по-млада възраст и при жени.


Как се диагностицира идиопатичната белодробна артериална хипертония?

Независимо дали пациентът има леки или периодични оплаквания, никога не бива да пренебрегва симптоми, които показват проблем със сърцето или белите дробове.

 

Идиопатичната белодробна артериална хипертония е трудно за диагностициране заболяване, тъй като някои хора нямат оплаквания. Когато симптоми на идиопатичната белодробна артериална хипертония се появят, те са подобни на тези на други сърдечносъдови и белодробни заболявания.


За да бъде диагностицирано разстройството, лекарят може да провери за подуване на вените на шията на пациента и след това да преслуша сърцето за анормални звуци.


Също така може да се наложи да бъде взета кръвна проба, за да бъде измерено нивото на кислород и да бъде проверено за инфекции, повишен хемоглобин, проблеми с щитовидната жлеза и съдови нарушения. Други възможни изследвания за диагностициране на белодробна хипертония включват:

  • Електрокардиография (ЕКГ) за измерване на електрическата активност на сърцето;
  • Функционални изследвания на белите дробове, за да бъде проверено колко добре работят белите дробове;
  • Сърдечна катетеризация, за да бъде проверено дали има проблеми с кръвоснабдяването на сърцето;
  • Образни изследвания (като рентгенография на гръдния кош, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, ехокардиография) за придобиване на визуална представа за структурите в гръдния кош, включително кръвоносните съдове;
  • Стрестест, включващ използването на неподвижно колело или пътека за ходене за няколко минути, докато лекарят наблюдава за симптоми като задух, докато измерва сатурацията чрез пулсова оксиметрия и толерантността на пациента към активност.

Библиография:
Hoeper MM, et al. (2014). The changing landscape of pulmonary arterial hypertension and implications for patient care
Mayo Clinic Staff. Pulmonary hypertension
Healthline. Idiopathic Pulmonary Arterial Hypertension