Язвената болест е остра или хронична рецидивираща лезия на стомашната лигавица или лигавицата на дванадесетопръстника (дуоденум), която е резултат от пептичното действие на солната киселина. Лигавиците на стомаха и дуоденумът са покрити със слуз, която ги предпазва от действието на солната киселина. Когато се наруши балансът между защититните фактори и увреждащият фактор (солната киселина), се получава язва. 
 
Честотата за стомашната язва годишно възлиза на 40/ 100 000 заболявания, докато за язвата на дванадесетопръстника 150/ 100 000. Язвената болест се среща по-често след 20-годишна възраст, но винаги може да има случаи и в детска възраст. За България по-често срещана е при мъжете, като съотношенето с жените е от типа 2-7:1. 
 
При стомашните язви най-честата локализация е малката кривина, тези които се намират по голямата кривина са по-редки, но винаги са съмнителни за карцином. При дванадесетопръстника лезията се появява вурху предната стена на т.нар. bulbus duodeni или това е началната част на дуоденима, която е по-широка и някои автори я оприличават на ягодка. 
 
Язвената болест е мултифакторно заболяване, чието обяснения е търпяло редица промени през годините. Имало е много теории, които са давали някакъв алгоритъм на процесите, довеждащи до това заболяване. Според съвременните теории за стомашната язва, има две основни разстройства във физиологията на стомашночревния тракт, а именно дуодено-гастрален рефлукс или това е връщане на дуоденално съдържимо към стомаха (това в нормални условия не става). Като цяло причината за този рефлукс не е много ясна, но се смята, че се дължи на проблем в пилора (мястото, където стомахът преминава в дванадесетопръстник). Нормално този пилор си има сфинктер (кръгло мускулче), който не позволява обратния ход на храната. 
 
Рефлуксът уврежда защитните механизни на лигавицата, което на свой ред води до появата на улцерации (язви), получаващи се под въздействието на пепсина и солната кислеина. Тук се появява и втората съвременна теория за увреждане на защитната бариера на стомашната лигавица. Редица фактори мога да са виновни за това - жлъчни киселини, аспирин, алкохол, кортикостероиди и др. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
При язвите на дванадесетопръстника съвременната медицина е установила, че има повишена киселинност на стомашния сок и намалена резистентност на дуоденалната лигавица. Язвената болест може да се класифицира по различни показатели. Едни от тях са: локализация - язви на стомаха, язви на дванадесетопръстника, язви на стомаха и дванадесетопръстника, препилорични язви; според киселинността - протичащи с хиперацидитет, с нормацидитет, с хипоацидитет; според протичането са неусложнени и усложнени ( пенетриращи, перфорирали, кървящи, дегенерирали и др.).
 
Понякога вурху лигавицата може да се образува ерозия, която не е равносилна на язва. Ерозията е малък повърхностен дефект на лигавицата, който бъро заздравява без цикатрикс (белег). Често ерозийките са много на брой и могат да са източник на кървене. При острата язва вече имаме достигане на дефекта до подлигавичния слой. Формата е кръгла, с диаметър 2-3 мм, а дъното е покрито с некротични маси. При хроничната язва имаме засягане на лигавичния, подлигавичния и мускулния слой, с изразено разрастване на съединителна тъкан и възпалителен процес в краищата и дъното на язвата, диаметърът е 1-10 мм.
 
Най-характерният симптом е болката, която има сезонност, ритмичност и периодичност. Ранната болка е характерна за стомашните язви, появява се 10-30 минути след нахранване. Късната болка се усеща при язва на дванадесетопръстника и се появява 1,5-4 часа след нахранване. Отново за язва за дуоденума е харатерна и нощната болка, която настъпва 2-4 часа след нахранване и изчезва 5-10 минути след нахранване. Други симптоми могат да са гадене, повръщане, оригване.