Язвената болест е сравнително често срещащо се в общата популация заболяване, което засяга горните отдели на стомашно-чревния тракт. От значение за коректно поставяне на диагнозата е да се прави разлика между язвената болест, която е хронично рецидивиращо (повтарящо се) заболяване и симптоматичните язви в стомаха и дуоденума, които се появяват следствие прием на нестероидни противовъзпалителни средства, грешка в диетата, тежки изгаряния, стресови ситуации и други.


Според статистиката между 10-15% от бялата раса боледува от язвена болест или получава поне веднъж язвен дефект през живота си.


Като главна причина за развитието на язвена болест се посочва инфекцията с Helicobacter pylori. Развитието в съвременните разбирания за инфекцията, както и успешното и лечение през последните години води до съществено намаляване на интервенциите по повод усложнения на язвената болест.



Смята се, че инфекцията с Helicobacter pylori е отговорна за развитието на 90% от язвите на дуоденума и над 60% от язвите на стомашната лигавица.


Прегледът започва със свалянето на щателна анамнеза по отношение на характерни симптоми, влошаване или подобряване от специфични фактори (например прием на храна, медикаменти, включително и наличие на сезонност). Основен отличителен белег на язвата на стомаха от тази на дуоденума е проявата на болка след нахранване.


При стомашна язва болката се появава непосредствено след хранене или в рамките на 20-30 минути след приема на храна. За разлика от това при язва на дуоденума – болката в областта на стомаха се появява след 3-4 часа и се успокоява с приема на още храна. За заболяването е характерна и изразена сезонност – обостряне в пролетните и есенните месеци.


Типичната язвена болка се наблюдава само в 1/3 от болните с активна пептична язва, а при останалите болката протича атипично или липсва. Типичната болка се усеща като парене и болка локализирани в областта на стомаха и ирадиира (изместващи се) към гърба.
Точно снетата анамнеза може да ни насочи бързо към диагнозата. Метод на избор за обективна диагноза е ендоскопското изследване на стомашната и дуоденалната лигавица с вземане на биопсичен материал.

 

NEWS_MORE_BOX


При ендоскопски оглед доброкачествените язви са с гладки и правилно очертани ръбове, гладко дъно, често покрито с белезникав секрет. За разлика от това злокачествените язви се характеризират с разязвени участъци, ръбовете на язвата са надигнати, неравни и задебелени, а околните лигавични гънки са с неравна повърхност, неподвижни, с отслабена или липсваща перисталтика в засегнатия участък.


Всички тези белези имат насочващ характер, а окончателната диагноза се поставя с хистологичното изследване. Язвата на стомаха не е предраково състояние. Утвърденото погрешно мнение се дължи на факта, че много често стомашни карциноми от язвен тип са приемани и продължават да се приемат като доброкачествена стомашна язва. 


Диагностичното значение на рентгено-контрастното изследване на стомаха и дуоденума е във визуализирането на язвена ниша. Поради множеството фалшиво-отрицателни резултати е метод загубил информативна стойност.


Диагноза на инфекция с Helicobacter pylori се поставя с неинвазивни (серология, дихателен уреазен тест, търсене на антигени в изпражнения, PCR) и инвазивни методи (ендоскопска биопсия с уреазен тест, хистологично и цитологично изследване на ендоскопски взет материал, бактериално култивиране с антибиограма).


В някои случаи е трудно да се диагностицира наличната или клинично подозирана инфекция с Нelicobacter pylori. Фалшиво-отрицателни резултати се получават най-малко при 10% от инфектираните. Дължат се най-често на огнищна локализация на инфекцията (при ендоскопска биопсия), неспазване на изискванията на съответния тест, ограничените възможности на тестовете, възможни грешки при изследването, както и употреба на антибиотици, инхибитори на протонната помпа и/или бисмутови препарати през последния месец.