Язвеният колит е хронично рецидивиращо заболяване, което води до възпаление на чревната лигавица. Описан е за пръв път през 1859 г. и се среща в целия свят. Боледуват предимно млади хора на възраст от 20 до 40 години. Често се съобщава за втори пик на заболяването в напреднала възраст. По-често боледуват жени, като съотношението жени:мъже е 2:1.

Етиология

Етиопатогенезата не е ясна. Като етиологични фактори се обсъждат инфекциозни причинители, алергии към храни, имунен отговор към бактериални или собствени антигени, психосоматични фактори.


 

Въпреки многобройните опити и проучвания, не е изолиран специфичен инфекциозен причинител. В хода на язвения колит във фекалиите могат да се докажат различни бактерии прод формата на суперинфекция, без те да бъдат конкретен причинител за развитието на болестта.

 

Някои автори смятат, че язвен колит може да се предизвика от краве мляко. В около 20% от болните настъпва подобрение в клиничната симптоматика при изключване на млякото от диетата.

 

При 10-20% от болните с язвен колит се среща родственик също с това заболяване. Децата боледуват в по-ранна възраст от техните родители.

 

Ролята на психоемоционалния фактор се дискутира отдавна. Счита се, че стресът и типът на личността са определящи за появата на заболяването. Психологическият стрес определя както реакцията на болния към заболяването, така и неговата интерпретация.

 

При болни с язвен колит често се доказват автоимунни заболявания като автоимунни тиреоидити, захарен диабет, пернициозна анемия.

 

Патоморфология

Възпалението при язвен колит започва от ректума (правото черво) и има прогерсиращ ход. Анатомичната локалицазия на болестта определя следните форми:

  1. Язвен проктит – обхваща ректума, наблюдава се при 40-50% от болните.
  2. Ляв колит – обхваща лявата част на дебелото черво; при 30-40% от болните.
  3. Панколит – засегнато е цялото черво; среща се при 20% от случаите.
  4. Илеоколит – засяга се цялото черво и малка част от терминален илеум.


На вид лигавицата е оточна, зачервена, с дребнозърнест вид. С напредване на процеса тя става лесно ранима, мърви спонтанно или при допир. Наблюдават се ерозии, язвени лезии с различна форма и големина, някои с тенденция за сливане, фибринови налепи. При спонтанната регенерация на лигавицата може да се образуват псевдополипи. С течение на времето поради промени в мускулния слой,  червото се скъсява, луменът намалява.

 

Клиника

Клиничната картина може да започне остро, внезапно или да има постепенно развитие. Тежестта на сиптоматиката се определя от тежестта и разпространението на възпалителния процес, както и извънчревните изяви.

 

Водещите симптоми са кървене и диария. Те са последица от дифузното възпаление на лигавицата. При изявения проктит болните отделят оскъдно или по-обилно количество ясна кръв, добавена към изпражненията. Този тип кървене нерядко се диагностицира погрешно като кръвоизлив от хемороидални възли. Когато заболяването се разпростре над правото черво, кръвта вече е смесена с изпражненията. При тежко протичаща болест изпражненията са течни и съдържат много кръв и гной.

 

При активно заболяване се наблюдават многократно диарични изхождания както през деня, така и през нощта.
Болките в корема не са водещ симптом в криничната картина. Налюдават се предимно при тежките форми на болестта. Преобладават болките в лява коремна половина, по хода на червото или около пъпа.


При тежките форми на болестта се наблюдават отпадналост, слабост, тадене и повръщане, отоци около глезените, фебрилитет, редукция на телесното тегло.

Ход и тежест но болестта

       Заболяването може да протече като:

  • Остър фулминантен колит: остро, агресивно начало, кървава диария, тежка интоксикация, смъртността е голяма.
  • Хронично персистираща форма: възпалителният процес стихва под действие на лечението, но никога не се постига пълна ремисия.
  • Хронично рецидивираща форма: редуване на рецидиви и ремисии с различна продължителност

    Според тежестта на клиничните прояви болестта се разделя на:
     
  • Лек колит;
  • Умерено тежък колит
  • Тежък колит

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на клинична картина, ендоскопско и хистологично изследване на червото, изследване на фекалии.
При тежък колит задължително се извършва обзорна графия на корем за газ и нива.

Усложнения

  • Масивно кървене при тежък колит;
  • Остра токсична дилатация на червото. Може да се развие  както фулминантно като първа изява на болестта, така и при рецидив;
  • Перфорация е най-тежкото усложнение. Протича с внезапна коремна болка, тахикардия, слабост. Лечението е оперативно.

Лечение

  • Лекият колит се лекува с производни на 4 аминосалициловата киселина.
  • Умерено тежкият колит се лекува с кортикостероиди парентерално или пероролно; антибиотици, покриваще анаеробна и аеробна флора; глюкозни и електролитни разтвори с прибавени соли и витамини; кръвопреливане при нужда; тотално парентерално хранене, ако телестоно тегло спадне с повече от 10%; оперативно при липса на положитална динамика за 7-10 дни и при локални усложнения.