Язвеният колит е хронично рецидивиращо заболяване, което води до възпаление на чревната лигавица. Възпалението започва от ректума и прогресира. Това заболяване се среща при хората по цял свят, като най-високи честоти има в Европа. Засяга предимно млади хора на възраст между 20 и 40 години. По-често боледуват жените, отколкото мъжете като съотношението е 2:1 в полза на нежния пол.
 
Причините за улцерозния колит все още не са изяснени, но се смята, че отношение имат инфекциозни причинители, околната среда, алергията към храни, генетичната предразположеност. Все още не е изолиран специфичен инфекциозен причинител. През 1942 г. Андерсен допуска, че алергията към млякото може да доведе до улцерозен колит.
 
Счита се, че стресът и темпераментът играят важна роля за развитието на заболяването. Много често това заболяване е откривано при хора с автоимунни тиреодити, захарен диабет, пернициозна анемия. Язвеният колит се разпространява проксимално и достига сляпото черво. Има няколко форми, според анатомичната си локализация: язвен проктит - засяга ректума и ректосигмоидната част, ляв колит, илекоколит- засяга цялото черво и малка част от терминалната част на хълбочното черво, панколит - засяга цялото черво.
 
Ендоскопски погледнато лигавицата е оточна и зачервена, лесно ранима и може да прокърви при допир или спонтанно. Има ерозии и малки язвички. С течение на времето мускулният слой на стената на червото се променя и то се скъсява, като луменът му също се стеснява. Характерното е, че когато заболяването е в ремисия, макроскопски лигавицата изглежда съвсем нормална. 
NEWS_MORE_BOX
 
Тежестта на симптомите зависи от тежестта и разпространението на процеса. Може да протича остро, внезапно или постепенно. Най-важни за това заболяване са кървенето и диарията. При язвения проктит пациентите отделят оскъдно или обилно количество ясна кръв, добавена към изпражненията. Когато заболяването обхваща и части над ректума, тогава вече кръвта е смесена с изпражненията.
 
Тежестта на диарията е различна. При активно заболяване се наблюдават многократни диарични изхождания през цялото денонощие. При по-тежко протичане на заболяването се усеща и болка, но като цяло тя не е един от най-характерните симптоми. Болките се усещат в лява половина на корема или около пъпа, както и в долна коремна половина.
 
При тежките състояния има и гадене, повръщане, повишена телесна температура, отпадналост, отоци около глезените, отслабване на тегло. Засегната част на червото е чувствителна при допир, перисталтиката е по-оживена от нормално. При тежките случаи червото е много раздуто и перисталтиката е вяла.
 
Заболяването може да протече като:
 
  • Остър фулминантен колит - има висока смъртност при тази форма, протича остро, с изразена кървава диария и тежка интоксикация;
  • Хронично персистираща форма - никога не се постига пълна ремисия, въпреки успешното лечение;
  • Хронично рецидивираща форма - редуване на рецидиви и ремисии с различна продължителност. 
 
Коагато пациентът дойде при лекаря той бива разпитван подробно, след това се прави обективен преглед, назначава се ендоскопско и хистологично изследване на червата, както и изследване на фекалиите. Най-достоверно степента на възпалението се оценява от биопсията, взета по време на ректо- / сигмоидоскопията.
 
Ендоскопски се вижда зачервяване на лигавицата, оток, липса на съдов рисунък, контактно кървене - т.е. когато апаратът се допре до лигавицата, ерозии, язви. Иригографията показва псевдополипи, скъсяване и стесняване на червото. Така може да се установи разпространението на заболяването. В пробата от фекалиите се търси наличие на Салмонела, Шигела, Кампилобактер и др.
 
Улцерозният колит трябва да се различава от болестта на Крон, рак на дебелото черво, туберкулоза на червата и други.
 
Като усложнения се наблюдават кървенето, перфорацията, кожните прояви, очни именения, засягане на стави, чернодробни заболявания и други.
 
Лечението се провежда с аминосалицилати, кортикостероиди, имуносупресори, антибиотици.