Яйчниците са важен ендокринен орган за женската репродуктивна система. Те изпълняват ендокринна и репродуктивна функция, включващи синтеза и секреция на женските полови хормони (естрогени и прогестерон) и овогенеза (развитие на зряла яйцеклетка).

 

Яйчниците започват развитието си от т. нар. първична гонада, която е недиференцирана, т.е. има потенциала да се развие в яйчник или в тестис. В кое от двете ще се оформи зависи от това дали сме с генетичен мъжки пол (46, XY) или женски (46, ХХ). С развитието на медицината днес е ясно, че наличието на един важен за мъжкото начало ген (SRY – sex determining of the Y-гена) определя диференцирането на първоначално недиференцираната гонада в тестис. При отсъствие на този полово диференциращ ген, първичната гонада се оформя в яйчник. 


 

Още на много ранен етап от вътреутробното развие на фетуса (около 3-4 гестационна седмица) в гонадата мигрират т. нар. примордиални герминативни клетки. Те са първичните репродуктивни клетки, които по-късно ще се развият в яйцеклетка или сперматозоид. 

 

За развитие на яйчниците е изключително важно тези примордиални герминативни клетки да са правилно мигрирали и локализирали се в бъдещия яйчник. При тяхно отсъствие се нарушава по-нататъшното развитие на яйчника. За разлика от тях, тестисите продължават нормалното си развитие във функциониращ тестис дори и при отсъствие на герминативните клетки.

 

Бързо в хода на интраутробното развитие на яйчника броят на герминативните клетки се увеличава. Около 20-та гестационна седмица броят им е най-голям - около 6-7 милиона. След този период количеството им бързо намалява, като голяма част от тях подлежат на атрезия (загиват). В момента на раждане в яйчниците на малките момиченца се установяват около 1-2 милиона герминативни клетки. След раждане броят им продължава да намалява, така че в периода на пубертета в яйчниците на момичетата са налице около 300-400 хил. герминативни клетки. 

 

Яйчникът е разделен на две зони - кортекс (външната зона) и медула (вътрешната). Герминативните клетки са локализирани в кортекса на яйчника. Тяхното развитие и по-нататъшно зреене в зрели яйцеклетки зависи от заобикалящите ги гранулозни клетки. Тези от тях, които не са обградени от гранулозни клетки, подлежат на апоптоза (загиват). 

 

Овоцитът или т.нар. герминативна клетка заедно с един ред гранулозни клетки, подредени около него, образуват примордиалния фоликул. Последващо увеличаване на броя на гранулозните клетки, придружено от нарастване на овоцита и присъединяване към тях на тека-клетки, необходими за хормоналната синтеза, води до последващо преобразуване на примордиалния фоликул в първичен, вторичен и третичен фоликул (последният, наричан още ранен антрален фоликул).

 

Антралните фоликули имат кухина, изпълнена с течност, в която се съдържат хормони, електролити, протеогликани и др. Във фазата на антралните фоликули настъпва активна хормонална синтеза, като процесите са контролирани от гонадотропните хормони, отделяни от хипофизата – фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон. Това е периодът, в който овоцитът не търпи особено големи промени, но процесите, които протичат в другите две важни клетки за яйчника (гранулозни и тека клетки), са изключително необходими за оформянето на последващия зрял, доминантен или наричан още Граафов фоликул. Той следва да отдели при спукването си зрялата, годна за оплождане яйцеклетка в една от двете фалопиеви тръби – лява или дясна съответно.

 

В развитието на яйчника има няколко важни момента, датиращи още от най-ранната неопределена гонада:

 

1. Липсата на SRY ген за диференцирането на яйчник;

2. Навлизането на герминативните клетки в него;

3. Обграждането им от гранулозни клетки, които имат допълнително и подпорна функция и

4. Оформянето на т. нар. фоликуларна единица, включваща тека и гранулозна клетка, жизнено необходима за яйчниковата хормонална продукция.