Ако пациента не е инфектиран с бактерията, маркираната урея не се разгражда в стомаха и съответно не се регистрира маркиран СО2 в издишания въздух.

Фалшиво отрицателен или занижен резултат може да се получи, ако поради някаква причина активността на бактериите е потисната. Това може да е вследствие на висок титър антитела, намаляващи числеността на бактериите и активността на възпалителния процес, а от там и количеството на уреаза в стомаха.

 

Резултатът от теста е малко разградена урея и незначително отделен маркиран СО2.

Друга възможност за фалшиво негативен резултат е ниското производство на уреаза от микроорганизмите. Това се случва, когато средата в стомаха е загубила нормалната си киселинност (хроничен атрофичен хипацидитете гастрит) и бактериите не са предизвикани да произвеждат ензима в големи количества.


 

Микроорганизмите присъстват в стомаха, но тъй като произвеждат малко урея, тестът не показва категорично активна инфекция.

Дихателният тест е неинвазивен и се използва както за диагностициране на активна хеликобактерна инфекция, така и за проследяване на състоянието на пациента след лечение. При втория вариант антибиотичното лечение трябва да е спряно минимум месец преди изследването, а антиацидните медикаменти минимум от 2 седмици.

NEWS_MORE_BOX

 

Изследването се провежда сутрин. Пациентът не трябва да се е хранил или да е приемал течности, освен вода, минимум 6 часа. Началото на процедурата се поставя с взимането на проби за определяне на изходните стойности на издишан в епруветка въздух. Това се извършва преди да бъдат погълнати ''тест разтворите'' с маркирана урея.

Полученият резултат ще бъде използван за съпоставка с този, регистриран след приема на ''тест разтвора''. След това се преима ''тест храна''- 200 мл чист 100%-ов портокалов сок (при деца под 12 години -100 мл).

Следва поглъщането на ''тест разтвора'' и отчитането на резултата от издишания в друга епруветка въздух 20-30 минути по-късно. Това време е необходимо,за да се метаболизира уреята от микроорганизмите в стомаха, ако пациентът е инфектиран, и полученият газ-белязан въглероден диоксид да се придвижи до белите дробове.Там той се отделя с издишания въздух.

 

Сравняват се двата резултата - този преди и този след поглъщането на уреята  - и се определя има ли маркиран въглерод (С13 или С14), отделен от пациента.

Установена е граница за маркиран въглероден диоксид, под която резултатът е негативен,респективно над нея е позитивен за инфекция с H. pylori.

Дихателният тест и биопсичните методи са с най-висока степен на информативност по отношение на тази инфекция. Тяхната специфичност и чувствителност са над 95%.


Предимството на дихателния тест спрямо стомашната лигавична биопсия е неговата неинвазивност и възможност за широко приложение. В повечето европейски страни той е ''златен стандарт'' в диагностиката на H. pylori.


Изследването се провежда и в България.