Смята се, че 50% от населението на земята е заразено с бактерията Helicobacter pylori. Според някои автори процентът е значително по-висок.

 

Заразяването се осъществява най-често в периода на детството чрез замърсени с фекални маси храни, ръце и, най-общо казано, при неспазване на лична и обществена хигиена. Заразяването не означава болест.

Огромният процент от хора, инфектирани с H. pylori, не развиват пептична стомашна язва или друго усложнение на инфекцията, а са безсимптомни носители на микроорганизма.Те нямат оплаквания с години, голяма част от или цял живот. Всички обаче могат да бъдат източник на инфекцията за неинфектираната част от населението.

Последиците от инфекцията с H. pylori са:



1. Гастрит с различна степен на тежест при повечето хора. В началото на процеса гастритът е локализиран на определено място в стомаха (най-често антрален гастрит), след което се разпространява по целия стомах (пангастрит).

 

2. Диспептични оплаквания (тежест, гадене, повръщане, болка в епигастралната област) при 30-40% от инфектираните.


3. Дуоденална и/или стомашна пептична язва при 15-20% от инфектираните.


4. Стомашен малък лимфом (H. pylori са отговорни за него) или стомашен карцином (тук H. pylori са съдействащ фактор).

NEWS_MORE_BOX


Ето защо, лекарите са изучили детайлно как функционира бактерията Helicobacter pylori и са приложили тези познания в метод за нейното доказване в пациентите чрез дихателен тест.

Стомахът предлага негостоприемна среда за живот. Тази среда е кисела, поради производството на солна киселина. На всичкото отгоре, в стомашния сок се отделят ензими, разграждащи микроорганизмите.

 

Следователно, за да оцелее там,H. pylori е изработил приспособителни механизми. Един от тях е производството на ензим, наречен уреаза. Той разгражда уреята ((NH2)2CO) до въглероден диоксид (CO2) и амоняк(NH3), като последният неутрализира солната киселина.

(NH2)2CO+ H2O уреза→ CO2 + 2NH3

В този ред на мисли, ако лекарите открият доказателства за уреазна активност в стомаха на пациентите,те косвено доказват наличието на бактерията. Дихателният тест е свързан с поглъщане през устата на тестови разтвор,съдържащ белязана урея.

 

Ако в стомаха на тези пациенти се развива Helicobacter pylori, той с положителност произвежда уреаза в количество пропорционално на броя на бактериите, колонизирали стомаха и дуоденума. С други думи, по наличието и количеството на разградената урея, косвено оценено по издишания маркиран СО2, се съди за наличието и активността на инфекцията.

 

Как обаче се определя това?

 

Вариантите са два от гледна точка на използваната урея и методиката на отчитане на резултата:


1. Първият е погълнатата урея да съдържа в структурата си белязан нерадиоактивен въглероден атом (С13). Той е изотоп на преобладаващо срещащия се в природата въглероден атом(С12). Маркираният атом от уреята преминава в молекулата на въглеродния диоксид (по формулата по-горе), който се отделя в околната среда при издишване.

 

По този начин заразеният с H.pylori пациент издишва 2 вида въглероден диоксид(СО2) - нормален(със С12) и изотопно белязан (С13), а здравият - само нормален. Издишаният въздух се изследва със специална техника и се определя има ли инфекция. Резултатът се отчита чрез мас спектрометрия.


2. При втория вариант уреята, респективно въглеродният диоксид са белязани с радиоактивен, отново изотопен атом (С14). При инфектиран с Helicobacter pylori пациент, 20-30 минути след приемане на уреята, издишаният СО2 съдържа белязан С14 заедно с небелязания С12. Методът е по-бавен от горния поради технически съображения - изисква друг тип техника за регистриране на йонизираща радиация.