Грипът е остро инфекциозно заболяване със сериозни здравни и социално-икономически последици за човечеството.

От трите типа грипни вируси (А, В, С) с най-голямо значение са представителите на тип А, причинители както на ежегодните грипни епидемии, така и на пандемиите, които възникват през интервал от 10-40 години и засягат между 30-50% от населението.

Поради генетичните промени във вируса през 20 век избухват три грипни пандемии, от които първата и най-фатална е тази на Испанския грип. Тя започнала през 1918 г. Смъртността при този вид грип била изключително висока, а най-странното било, че се разболявали млади хора на възраст от 20 до 40 години. Болестта плъзнала по света с поразителна скорост, отнемайки живота на 25 до 40 млн. души - повече от жертвите на Първата световна война, която приключвала по това време.

През 1957 - 1958 г. избухва пандемия, наречена "азиатски грип", чийто причинител е вирусът А(H2N2). Пандемията започнала през февруари 1957 г. в Китай и бързо се разпространила по целия свят.

През 1968 - 1969 г. пламва среден по сила "хонконгски грип". Пандемията започнала в Хонконг в началото на 1968 г. От вируса най-често били засегнати хората над 65-годишна възраст. Броят на починалите от тази пандемия достигнал 33 800 души.

Междупандемичният грип е причина за ежегодна заболеваемост на 10 до 20 % от населението. Епидемичният грип е сезонно заболяване и в страните на Северното полукълбо се среща по-често през зимните месеци.

Грипът се предава по въздушно-капков път при говорене, кихане или кашляне.

Грипните вируси притежават способност да променят антигенния си състав. Това обяснява и честите рецидиви на болестта у едно и също лице, тъй като не се създава продължителен имунитет.

Попадналите в дихателните пътища вируси навлизат в епителните клетки на дихателната лигавица и ги разрушават. Развива се възпалителен процес, който засяга дихателната лигавица в дълбочина с увреждане на кръвоносните съдове, поява на оток и точковидни кръвоизливи. Болестта подтиска имунната реактивност, създавайки условия за възникване на усложнения от бактериален произход.

Грипът обикновено се проявява 1 до 3 дена след контакт с вирусоносител. Болестта започва остро, с втрисане, покачване на температурата до 39 градуса и изпотявания. Болните са отпаднали, оплакват се от главоболие, болки в очите, мускулите и ставите. Възпалението по дихателните пътища предизвиква кашлица. Някои от болните имат оплаквания от запушен нос и възпалено гърло. След 3-4 дни температурата се нормализира и постепенно възпалителните промени изчезват.

За хората със запазен имунен статус грипът е леко заболяване, което отзвучава да 3-5 дни, но при децата, възрастните и хората със хронични заболявания, грипът може да протече изключително тежко с развитието на сериозни усложнения. Най-често срещаните усложнения са бронхит, пневмония, плеврит и др. Опасни са усложненията от страна на сърдечно-съдовата и централната нервна система.

Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологичните и клинични данни. Диагностично важни са вирусологичните изследвания. Могат да се използват експресни имунофлуоресцентни методи.

Успешен контрол върху грипното заболяване се осъществява с приложението на грипни ваксини и ефективни химиопрепарати.

Съвременната профилактика на грипа в света понастоящем се извършва с препоръчани от СЗО убити грипни вируси. Ефективността им зависи много от сродството между ваксиналните и епидемичните грипни вируси. Ваксините се прилагат обикновено преди началото на епидемичния сезон, за да се създадат условия на организма да реагира с адекватен имунен отговор.

Използването на антивирусните препарати се налага при лица в тесен контакт с болни от грип или на вече болни в начален стадий на заболяване. Срещу грипните вируси от тип А се използват препарати като Remantadin®, Tamiflu® и др. Профилактичното приложение на тези препарати е ефективно при високорисковите групи лица, които не са ваксинирани. Приложението на препаратите не по-късно от 48часа от започване на симптомите скъсява продължителността на симптомите при инфектираните пациенти.

Веднага щом усетите първоначалните симптоми – температура и втрисане, кашлица и мускулни болки, отидете на лекар (но не по-късно от втория ден от началото им).

Приемайте много течности – особено горещи напитки, които могат да облекчат състоянието.
Почивката също е от съществено значение. Болният от грип остава заразен 3 или 4 дена след появата на симптомите, така че си останете вкъщи и се лекувайте, за да намалите риска да заразите някой друг.

Терапията с лекарства или средства, които не изискват рецепта, могат временно да облекчат симптомите на грип. Никога не давайте аспирин на деца под 12-годишна възраст, които имат грип, поради опасността от сериозен страничен ефект, известен като синдром на Рей.

При неусложнения грип прилагането на антибиотици е неоправдано. Антибиотиците са лекарства, които убиват бактериите, следователно, те не са ефикасни при лечение на вирусни инфекции.

Важно значение имат неспецифичните профилактични мерки: ограничаване на събиранията на много хора, избягване контактите с болни хора, носене на маски и др.