Грипът е вирусна инфекция, която протича сравнително тежко, с възможност за настъпване на сериозни усложнения, включително и летален изход – смърт. Характерно за вируса е, че става причина за ежегодни епидемии, което се дължи на лесното му предаване (въздушно-капков път), сравнително високата контагиозност (способност за заразяване) и изразената възприемчивост на населението.
 
Способността на грипния вирус да се изменя е в основата на повишаващата се резистентност към известните на пазара противовирусни препарати, което допълнително затруднява лечението на заболяването.
 
Основно значение има разграничаване на грипа от останалите остри респираторни инфекции. Безпредметно е лечението на грипа с антиобиотични средства, поради това, че те оказват въздействие върху бактериални причинители, а не върху вируси. Единственото, до което води нецелесъобразното изписване на антибиотици е повишаващата се резистентност на бактериите спрямо въздействието им.
 
Отношение към превенцията на грипа има повишаване на защитните сили на организма. Фармацевтичната индустрия предлага богато разнообразие от различни имуностимулатори на пазара. Значение има и разнообразното хранене, което да включва повече плодове и зеленчуци, богати на витамини и микроелементи, имащи отношение към функцията на имунокомпетентните клетки.
 
Инкубационният период на грипа варира в рамките на 1 до 4 дни, но средно е с продължителност 2 дни. След изтичане на инкубационния период се наблюдава рязко влошаване на състоянието на болния, което е много характерно за инфекцията с грипен вирус. От значение е приложението на противогрипните препарати да бъде започнато в рамките на 24 до 48 часа от началото на първите симптоми.
 
Две са основните групи медикаменти, които имат антивирусно действие. Това са невраминидазните инхибитори и блокерите на М2-йонните канали. Първата група препарати въздействат на грипните вируси тип А и Б, докато блокерите на М2-йонни канали само при вирусите от тип А. Характерно за препаратите е, че приети на време те намаляват както тежестта, така и продължителността на заболяването. 
 
Освен специфичните противовирусни медикаменти се прилагат и симптоматични средства – антипиретици (за сваляне на повишената температура), аналгетици (обезболяващи), витамини, чайове и други.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Съществува специфична профилактика срещу грипа. Тя се изразява в ежегодното поставяне на противогрипна ваксина, която включва компоненти на няколко щама грипни вируси, които се очаква да циркулират в съответното полукълбо. Имунизацията с противогрипна ваксина е необходимо да се прилага преди началото на епидемията. Нужни са две седмици след поставя на ваксината, през които се образуват достатъчно количество защитни антитела.
 
Безпредметно е поставяне на ваксина при вече започнала епидемия, която най-често започва в средата или най-късно края на месец декември за северното полукълбо.
 
Ваксината за мускулно приложение съдържа компоненти от структурата на вирусите и има за цел да стимулира образуването на антитела, без да води до развитие на заболяване. За разлика от това назалната ваксина, която се предлага под формата на спрей, съдържа живи щамове на грипния вирус и нейната цел е да предизвика заразяване, след което преболедуването води до натрупване на имунни клетки, които при следваща среща с вируса защитават организма.
 
Характерно за ваксината е, че в рамките на 8-10 месеца образуваните антитела намаляват значително и това налага необходимостта от ежегодното и поставяне. 3467