Грипната епидемия обхваща все повече райони от страната. Всяка седмица се регистрират хиляди случаи на новозаболели. При част от заболелите симптомите от страна на дихателната система са по-силно проявени. Това може да се дължи, както на първично по-тежко протичане на вирусната инфекция, така и на насложена вторична инфекция.
По-тежкото протичане невинаги е синоним на усложнение на грипа. То, обаче, е благоприятен терен за развитие на усложнения, тъй като изтощава съпротивителните сили на организма. Разграничаването на усложненията от неусложнената тежка първична вирусна инфекция е диагностично важен момент, понеже двете състояния изискват различен подход в лечебния процес.
Първичната мишена за грипните вируси са покривните епителни клетки на горните дихателни пътища. Това са ларинкс, трахея и големите бронхи. Вирусите навлизат в клетките, възпроизвеждат се и ги напускат, предизвиквайки тяхната деструкция.
Следователно, началните оплаквания от страна на дихателната система ще са от ринит, ларингит, трахеит и бронхит, като последният може и да липсва. За най-характерен се приема трахеита. В трахеята се наблюдават точковидни кръвоизливи в оточната лигавица.
Началните оплаквания при тази патоанатомична картина са от суха дразнеща кашлица. Храчки не се отделят. Възпалителният процес силно дразни кашличните рецептори, а активирането на имунната система се проявява външно чрез увеличени шийни лимфни възли.
Катаралните симптоми се проявяват още на втория ден от грипната инфекция и са придружени от ринит, неприятно усещане в гърлото, сълзене на очите и висока температура.
Познаването на нормата е необходимо условие за откриването и тълкуването на патологията. Характерно за грипа е, че с понинижаване на температурата и подобряване на общото състояние, 3 - 4 дни след началото на инфекцията, симптомите от страна на респираторния тракт се задълбочават. Кашлицата променя своя характер и става влажна и продуктивна, а храчките гнойни.
Този стадий в развитието на грипа може и да бъде прескочен и пациентът да премине към последния възстановителен период. Ако, обаче, се състои, привидното задълбочаване на тези симптоми не означава 100% усложнение на грипа, налагащо спешно включване на антибиотично лечение.
Влажната кашлица и отделянето на гнойни храчки определено насочват диагностичното мислене към насложена бактериална инфекция. Доказана е способността на много бактерии да се прикрепят по-лесно към инфектираните с грипен вирус клетки. Освен това вирусите потискат имунната система и създават временна предразположеност на организма към вторична инфекция.
И, все пак, ако общото състояние се подобрява, температурата е изчезнала и няма признаци на влошаване или на добавяне на нови симптоми, промяната в храчките и кашлицата не трябва да предизвикват започване на антибиотично лечение на сляпо. Пациентът трябва да бъде преслушан и като допълващи диагностични процедури може да се извършат образни и кръвни излевания.
В повечето случаи организмът успява да се справи сам с колонизиращите горните дихателни пътища бактерии след грипна инфекция и да премине към възстановителния период.
Ако, обаче, при отшумяли грипни симптоми, 7 – 10 дена след началото на грипа, температурата отново се повиши, кашлицата се влоши и отделянето на гнойни храчки е обилно, всичко това алармира за вторична бактериална инфекция, която организмът не е успял да ограничи.
Тази инфекция може да е на различно ниво или да обхваща много нива от дихателната система. Най-често се касае за вторична бактериална пневмония. Тя се доказва при преслушване, рентгеново и кръвни изследвания. Следователно, при проява на така описаната картина, посещението при лекар е задължително!
Леге артис трябва да се взима храчка за микробиологично доказване на причинителя. В практиката се започва с емпирично лечение за най-типичните причинители на вторична бактериална пневмония след прекаран грип, които са Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae. Емперичното лечение може да бъде променено след пристигането на микробиологичния резултат, с оглед избор на по-ефективен медикамент.
Въпреки предпочитанието на грипния вирус към лигавицата на горните дихателни пътища, вируси попадат и в белодробния паренхим. Там те може и да не предизвикат възпалителен процес, но, ако това се случи, се развива първична вирусна пневмония.
Тя е форма на развитие на грипната инфекция. Тази пневмония може да се развие поначало и така да дебютира грипа, или да да се прояви след първоначално засягане на горните дихателни пътища от вируса и неговото спускане надолу по бронхиалното дърво.
Процентно, от заболелите от грип, първичната вирусна пневмония не е честа, но е животозастрашаваща. Тази форма засяга предимно млади хора и бременни жени и прогресира бързо в рамките на часове.
Разстройва се кислородната обмяна в белите дробове, спада кръвното налягане и се повишава сърдечната честота. Лоши признаци са кръвохракът и генерализираната цианоза. Това състояние налага незабавно приемане в болнично заведение.
По-рядко, но възможно дихателно усложнение на грипа, е обострянето на бронхиалната астма в някои случаи.
Усложнение на грипа, най-вече при децата в ранна училищна възраст, е средният отит. Запушването на носа със секрети, развиващата се бактериална флора във фаринкса и сравнително късата Евстрахиева тръба са предпоставките за изкачване на бактерии от назофаринкса към средното ухо и предизвикването на възпалителен процес там.
