По своята същност стенокардията или исхемичната болест на сърцето са такова заболяване, при което кръвоснабдяването на сърдечния мускул – миокарда – не е достатъчно за покриване на неговите нужди. Исхемията се дължи от обтурация (запушване) на една или повече от коронарните му артерии, като тази обтурация може да е частична или пълна, временна или постоянна. В зависимост от това и стенокардията има различни прояви и клинични форми. Две от основните ѝ разделения са стабилната и нестабилната ангина пекторис.


Основният симптом на исхемичната болест на сърцето е гръдната болка – тя отразява „страданието“ на миокарда от недостига на кислород.


Стабилна ангина пекторис


Тя представлява клиничен синдром, при който има пристъпна, но непродължителна предноторакална болка или дискомфорт, която се дължи на преходна миокардна исхемия и се предизвиква от физически усилия или психоемоционален стрес и се повлиява от покой и/или нитроглицерин.


Давността на тези ангинозни пристъпи е повече от 1 месец и липсват съществени промени в характеристиката на болката в продължение на месеци.


Най-честата причина за стабилната ангина пекторис е стенозираща атеросклероза на една или повече коронарни артерии, дължаща се на стабилна, неусложнена атеросклеротична плака с липсващо или изключително бавно нарастване на размерите ѝ.


При обичайни условия тази плака не нарушава кръвотока, но пък и не позволява достатъчно му нарастване при състояния, изискващи консумация на повече кислород, каквито са физическите усилия или стресът.


Ето ги и някои от причините за това недостатъчно увеличение на коронарния кръвоток, когато това е нужно:

 

  • Значителна стеноза на една или повече коронарни артерии от стабилна атеросклеротична плака при намаление просвета на съда със 70%, а за лява коронарна артерия – с 50%;

При стенози над 80% коронарният резерв е значително намален, защото в тези условия артериите са максимално разширени дори и в условия на покой и при повишени изисквания нямат никаква възможност за допълнително разширение и съответно постъпване на допълнително количество кръв.

 

  • Допълнителен коронарен спазъм.

Той се появява като отговор на различни хормонални и неврогенни стимули по време на физическо усилие или при другите състояния, които повишават нуждите откислород на миокарда.


Самият кислород има по-висока кислородна консумация, освен при описаните ситуации и при повишено систолно артериално налягане и левокамерна дилатация.


Гръдната болка – характерен симптом

Прекордиалната болка или дискомфорт са характерни за заболяването. Подробното изясняване характера на болката може само по себе си да доведе до диагнозата при 80% от случаите! Това разбира се не отменя останалите изследвания и преглед, но разкрива колко специфичен е този симптом.


Сред описанието му има такива определения като „притискане“, „натиск“, „тежест“, „стискане в гърлото“, „стягане в гърдите заедно с тревожност“, „дискомфорт“, „парене“, „задушаване“ и др. Локализацията на тази болка е ретростернална – централна, но може да бъде и прекордиална – леко в ляво. Не е изключена и атипична локализация на болката – например в челюстта или шията, под лявата скапула (лопатка), в облстта между лопатките, в епигастриума, раменната, лакътната става или дори ставата на китката. Самата зона на болката е с големината на цяла длан или на юмрук като площ.


Болката може да има ирадиация – да се „придвижва“ – към шията и ръцете, като към лявата ръка това се случва по-често, но не е изключено да бъде и към дясната.


При възрастните хора вместо болка или дискомфорт може да се проявят други симптоми – задух, обща слабост, уморяемост, сърцебиене, оригване.


Задухът при усилие може да бъде ранен признак за исхемичната болест на сърцето, още перди появата на ангинозни пристъпи.


Кое провокира болката? Разбира се, ситуациите, повишаващи кислородната консумация на миокарда – освен повишените физически изисквания и стресът, това може да бъде и тахикардията, при хранене, при излагане на студ, при тютюнопушене и непосредствено след заемане на легнало положение по гръб.


Типичните ангинозни пристъпи започват постепенно и достигат максимума си за няколко минути. Продължителността им е от 2 до 10, много рядко – до 15 минути и преминават от покой за няколко или повече минути след прекъсване на напрежението, което ги е причинило.