Гръбначно-мозъчният травматизъм се изразява във временна или перманентна увреда на структурата и функцията на гръбначния мозък в резултат на травми на гръбначния стълб.

 

Травмите на гръбначния мозък са свързани с тежки и пожизнени неврологични дефицити, водещи до инвалидност. Основните цели на поведението при пациенти с гръбначно-мозъчна травма се концентрират главно в превенция на тежката инвалидност, поддържаща грижа на трайно увредените пациенти, а възстановяването на функцията на гръбначния мозък и връщането на такива пациенти към нормалното ежедневие са обекти на постоянни изследвания в областта на медицината.


 

Тежестта на гръбначно-мозъчната травма се класифицира според скалата на American Spinal Injury Association (ASIA). Най-общо казано биват пълни и непълни. При пълните под нивото на увредата липсват сетивната и двигателната функции, до сакралните сегменти. При непълните травми са запазени сетивните или моторните функции под нивото на увредата в различна степен.

 

Важен момент е разстройството на дихателната функция. Признаците за това включват: загуба на функцията на дихателната мускулатура заради денервация или съпровождаща гръдна травма; белодробна увреда (хемоторакс, пневмоторакс, белодробна контузия); потисната функция на дихателния център заради черепно-мозъчна травма или алкохолно опиянение, или употреба на наркотици. Съществува директна връзка между нивото на увреда на гръбначния стълб и степента на дихателна дисфункция. Високите увреди в шийния и гръдния отдел са свързани с понижен витален капацитет и отслабено кашляне.

 

При лабораторните изследвания в съображение влизат пълна кръвна картина с динамично проследяване на хемоглобина и хематокрита; кръвно-газов анализ за следене на дихателната функция и нивото на лактата- за индиректно определяне на степента на тъканната перфузия, особено при спинален шок.

 

За поставяне на диагнозата, освен анамнезата за травма, влиза и неврологичният статус на пациента, както и образната диагностика. Рентгенографиите на гръбначния стълб, както и компютърно томографското изследване откриват фрактури на прешлените и други костни увреди, докато магнитния резонанс отчита промените в гръбначния мозък, както и някои мекотъканни увреди.

 

Спешното поведение при пациентите включва следните неща:

 

  1. Стабилизиране на дихателната функция и осигуряване на проходимост на дихателните пътища, имобилизация на шийния гръбнак и целия гръбначен стълб в неутрална позиция, с помощта на яка и твърда дъска под гърба, минимални размествания на врата и главата при извършване на спешните манипулации, минимални размествания при транспорта до спешното отделение. Идеалният вариант за интубация е фиброоптичната със стабилизация на гръбнака. Индикациите за интубация са: остра дихателна недостатъчност, Glasgow Coma Score под 9 т.;, парциално налягане на въглероден диоксид в артериална кръв >50 mmHg и витален капацитет < 10 мл/кг. При увреди на шийния гръбнак, интубацията може да доведе до  брадиаритмии, поради вагусово дразнене. Локалното приложение на лидокаин спрей и преоксигенацията със 100% кислород биха могли да предотвратят тази реакция.
  2. Овладяване на хипотензията- тя може да се дължи на остра хеморагия или да е заради самата увреда на гръбначния стълб.
  3. Овладяване на неврологичния шок - метод на избор е обемното заместване с водно-солеви разтвор, в максимален обем от 2 литра, поддържане на адекватна оксигенация и перфузия чрез поддържане на дихателната функция (ако е необходимо с механична вентилация) и поддържане на систоличното  кръвното налягане в граници между 90-100 mmHg, сърдечна честота между 60-100 удара в минута, при брадикардия може да се приложи атропин, диурезата не трябва да пада под 30 мл в час. Рядко е необходима инотропна поддръжка с допамин или норадреналин. Налага се, когато уринният дебит падне под 30 мл на час, без повлияване от обемното заместване, тогава ниски дози допамин 2-5 mcg/kg са достатъчни.
  4. Диагностика и лечение на съпътстваща травма на главата.
  5. Поставяне на назогастрална сонда и прилагане на антиеметици.
  6. Превенция на хипотермията.
  7. Предотвратяване на появата на декубитални рани.
  8. Дихателната поддръжка включва ранна кислородна терапия, както и поставяне на гръдни дренове чрез торакоцентеза при наличие на гръдна травма (хемоторакс, пневмоторакс).
  9. Спешна хирургична декомпресия на гръбначния мозък от дислоцирани костни фрагменти с прогресиращо задълбочаваща се неврологична симптоматика.

    
Прилагането на високи дози кортикостероиди през първите 8 часа от травмата с цел подобряването на двигателната и сетивната функция, което се смяташе за златен стандарт при лечение на пациенти с травма на гръбначния мозък, се оказва със спорен успех и някои гайдлайни го отхвърлят или го препоръчват, когато ползата надхвърля риска. Повечето лекари прилагат високи дози метилпреднизолон в първите 8 часа - един болус (30 мг/кг) и инфузия (5,4 мг/кг/час), продължаваща 23 часа.