Т. нар. топлинни травми се дължат както на резките промени в температурата – бързо покачване, така и на по-бавното климатизиране на организма към температурните промени. Подразделят се най-общо на две групи - лекостепенни топлинни увреждания и състояния и тежкостепенни топлинни травми. Към първата група се отнасят топлинният оток, милиария рубра, слънчевото изгаряне, топлинните крампи, топлинната тетания и топлинния („параден”) синкоп. Към втората група се отнасят топлинното изтощение, топлинният удар и слънчевият удар.


Топлинен оток представлява поява на отоци в областта на стъпалата, китките и пръстите на ръцете по време на продължително седене или стоене прав при неаклиматизирани лица, в първите дни на пребиваване в горещи климатични условия.


Патофизиологичният механизъм е подкожна вазодилатация, увеличено вътресъдово хидростатично налягане и събиране на течност в крайниците. Пациентите се оплакват от стягане на обувките и дискомфорт. Симптоматиката отзвучава за няколко дни с процеса на аклиматизация. Лечението на това самоограничаващо се състояние е елевация на крайниците за подобряване на венозния оток, носенето на еластични чорапи и локално охлаждане на засегнатото място.



Топлинният обрив - милиария рубра е често срещащо се състояние при пребиваване в страни и области с горещ и влажен климат. Дължи се на запушване на отворите на потните жлези, което често се усложнява с вторична стафилококова инфекция. Кожата с милиарен обрив не може ефективно да участва в терморегулацията на организма и рискът от развитие на топлинни удари нараства съответно на площта, засегната от обрива.


Лечението се състои в подсушаване на кожата, третиране на лезиите с хлорхексидинови лосиони/кремове в комбинация с или без салицилов спирт, антибиотик срещу стафилококовата инфекция. Срещу сърбежа се прилагат локално хидрокортизонов крем или ментолов спирт.


Слънчевото изгаряне на кожата също влошава терморегулацията на организма чрез намаляване на потенето в засегнатите области, а също така може да доведе до повишаване на телесната температура.


Крампите представляват краткотрайни, периодично повтарящи се и болезнени спазми на мускули от най-натоварените от физическа дейност мускулни групи (рамена, бедра, подбедрици). Настъпват в резултат на профузно изпотяване със солев (Na, Cl) дефицит след края на усилена физическа дейност при неаклиматизирани лица, подложени на топлинно въздействие. Обективно се наблюдават „потрепвания” на засегнатите мускули с трайност до 2 – 3 минути.


Топлинният синкоп представлява временно циркулаторно нарушение, дължащо се на събиране на кръвта в периферните вени, особено на долните крайници при продължително заемане на изправено положение, в съчетание с висока температура. Проявява се с кратковременна загуба на съзнание, вследствие на мозъчната хипоперфузия и се среща често при недобра аклиматизация.


Топлинното изтощение е най-честата форма на топлинна травма и обикновено не се асоциира с органни увреди. Проявява се, когато изтласкваната от сърцето кръв е недостатъчна да покрие повишените нужди на кожните кръвоносни съдове. Съзнанието, за разлика от топлинния удар, е непроменено.


От своя страна, топлинният удар представлява тежко, животозастрашаващо състояние, изискващо прилагането на незабавни мерки. Характеризира се с повишение на централната телесна температура над 40 °С и появата на количествени и/или качествени промени в съзнанието. В класическия си вид топлинният удар протича с анхидроза (изпотяването е преустановено). Същевременно наличието на изпотяване не трябва да изключва диагнозата.


Тези пациенти са с висок риск от развитие на рабдомиолиза и остра бъбречна недостатъчност. В началото се появяват неспецифични симптоми като гадене, повръщане, обща слабост и главоболие. На по-късен етап се развиват характерните за състоянието промени в съзнанието – сънливост, дезориентация, летаргия, раздразнение, атаксия, до остри психози с прогресия към сопор и кома. Могат да се появят гърчове.


Клиничните прояви на слънчевия удар са близки до тези на топлинния удар. Развива се вследствие директното въздействие на топлината от слънчевите лъчи върху незащитената глава и  последващо повишение на температурата в черепната кухина. В резултат настъпва вазодилатация и повишена съдова проницаемост на мозъчните съдове, което води до развитие на мозъчен оток и повишаване на вътречерепното налягане.


Библиография:
1. Увреждания, предизвикани от топлина, Е. Танева
2. TB MED 507/ NAVMED P-5052-5/ AFP 160-1. Prevention, treatment and control of heat injury