През последните десетилетия нарасна значително интересът към глутеновата непоносимост и връзката на глутена към хроничните инфекции, автоимунните заболявания, включително някои метаболитни и сърдечносъдови заболявания – захарен диабет, хипертония.
Неврологичните прояви са редки при деца с глутенова непоносимост, но при до 36% от възрастните пациенти се отчитат неврологични промени. При тежко недохранване след прогресиране на цьолиакията могат да се развият различни витаминни дефицити. Такива проблеми могат от своя страна да се припокриват с предшестващи неврологични прояви, включително атаксия, епилепсия, невропатия, деменция и когнитивни разстройства.
Най-характерните симптоми на заболяването са хронична диария, запек, безапетитие, промени в поведението, загуба на тегло, богати на мазнини изпражнения, дерматит, афтозни промени по лигавицата на устната кухина, анемия, болки в ставите.
Неврологичните симптоми, свързани с консумацията на глутен, се диагностицират средно около 10 години по-късно от първите прояви, които са свързани с увредата на чревната лигавица.
Най-честите неврологични симптоми при пациенти с цьолиакия са атаксия и невропатия. Атаксията включва тромавост, загуба на равновесие и некоординирани движения, водещи до тенденция към по-чести падания, които при намалено усвояване на калций и витамин Д имат отношение и към по-честите фрактури. Невропатията причинява скованост и изтръпване, обикновено засягащи краката и ръцете. Най-честата форма на невропатия е смесената – със засягане както на моторните неврони, така и на сензорните.
Други неврологични симптоми могат да включват главоболие, забавено мислене и когнитивни затруднения, също така тревожни разстройства, изразени в различна степен, промяна в настроението, дефицит на вниманието.
Деменцията е един от късните неврологични прояви. Може да бъде разпозната по проявите на проблеми със смятането, често настъпване на объркване и несигурност, частична амнезия за събития случили се в различни периоди, както и разстройство на личността.
Известно е също така, че чревните симптоми, които се свързват с цьолиакия, невинаги присъстват при пациенти, при които са налице неврологични симптоми. Който фактор има отношение към забавяне на диагностичния процес и съответно забавяне на лечението и задълбочаване на симптомите.
Препоръчва се провеждането на тестове за цьолиакия при лица с “необясними” неврологични симптоми (особено периферна невропатия или атаксия). Кръвният тест може да бъде отрицателен, ако в момента на провеждането му глутенът не присъства в храната на изследваните, поради което е важно да няма предшестваща елиминационна диета.
Цьолиакията наподобява феномена на айсберга. Малко пациенти се проявяват с класически признаци и симптоми на цьолиакия, а в някои случаи първите прояви са вторичните – следствие на недостига на витамини и малабсорбция на хранителни вещества. Голяма група от пациентите имат някои прояви, които не са свързани с гастроинтестинална малабсорбция, например остеопения, анемия и неврологични усложнения и се касае за така наречената атипична цьолиакия. При тях диагностиката се изразява чрез серологично тестване и хистопатологични изследвания.
Референции:
1. Sh. Nikpour, Neurological manifestations, diagnosis, and treatment of celiac disease: A comprehensive review; Iranian Journal of Neurology, 2012;
2. Cicarelli G. et al., Clinical and neurological abnormalities in adult celiac disease, Neurological Sciences, 2003.
