Глутенът е смес от два протеина – глутенин и глиадин и се съдържа в семената на пшеницата, овеса, ечемика и ръжта. При здрави хора консумацията на глутен-съдържащи продукти не е проблем.


Към патологичните състояния свързани с глутена се отнасят глутеновата ентеропатия (цьолиакия), глутеновата чувствителност, глутеновата алергия и сравнително новооткритата глутенова атаксия. Лечението във всички случаи е придържане към безглутенова диета, изключваща консумацията на продукти, съдържащи семена от пшеница, овес, ечемик, ръж. Във всички други случаи придържането на здрави индивиди към безглутенова диета е безполезно. Изключение правят пациентите с други автоимунни заболявания – напр. автоимунен тиреоидит на Хашимото. Установено е, че при тези пациенти има по-висок риск от развитие на глутенова ентеропатия във времето. Спорно е дали изключването на глутена от диетата на такива пациенти подобрява състоянието им, но данните сочат, че поставянето им на безглутенова диета има ползи.


Глутеновата атаксия е заболяване, при което произведените имуноглобулини срещу глутена погрешка атакуват нервната система. Те атакуват малкия мозък (церебелум), който отговаря за движенията и има роля в следните активности: равновесие, говор, стойка, ходене, тичане. Заболяването започва с лека, но с времето все по-прогресираща симптоматика, която в крайна сметка води до необратими нервни увреждания. Установено е още, че при такива пациенти се наблюдава церебеларна атрофия. Заболяването е сравнително ново откритие и все още има разногласия сред специалистите за съществуването му.



Заболяването е бавно и прогресиращо, а симптомите наподобяват другите видове атаксия, което затруднява диагнозата. Симптомите на глутеновата атаксия включват: затруднения в контрола на движенията, нестабилност, нарушена координация, нарушена прецизна координация – например затруднения в писането, закопчаването на копчета и др., затруднения в говора, нарушения в зрението и други симптоми на невропатия. Въпреки че глутеновата атаксия е вид сензибилитация към глутена, гастро-интестиналните симптоми в повечето случаи не участват в клиничната картина. В началото на заболяването не са типични нарушения в общите способности на човек да ходи – той по-скоро започва да се спъва често, да пада, може да се наблюдават някои странни промени в походката. С прогресиране на заболяването пациентът може да усеща замайване, затруднение в баланса в изправен стоеж, затруднен говор, затруднения в писането и закопчаването на копчета. В началните етапия на заболяването измененията са обратими и изключването на глутена от диетата води до възстановяване на пациента. Ако заболяването обаче остане неустановено и неконтролирано, измененията стават необратими.


Тъй като все още състоянието не е напълно изяснено, трудно е да се каже колко са случаите в световен мащаб. Някои изследователи считат, че до 40% от неизяснените случаи на атаксия са асоциирани с глутенова сензибилитация.


Лечението е чрез поставяне пациента на безглутенова диета, като в началните етапи измененията са обратими. Дори малките количества глутен могат да доведат до обратна прогресия на заболяването. Поставянето на диагнозата е трудно, тъй като това е сравнително нова и неизяснена форма на атаксия с неизяснена честота. Няма и ясни критерии, по които да се поставя диагнозата. Някои препоръчват традиционните серумни тестове за изследване на антитрансглутаминазни антитела при цьолиакия. При всички случаи изключването на глутена от диетата е най-сигурният признак и критерий за поставяне на диагнозата и лечение – ако се наблюдава подобрение в симптоматиката и състоянието на пациента, то диагнозата може да се потвърди и обратно.