Гломерулонефритът представлява група от заболявания, които увреждат частта от бъбрека, която филтрира кръвта (гломерулите). Когато бъбреците са увредени, те не функционират правилно и не могат да отведат отпадните продукти и излишната вода от организма. 

 

Има два вида гломерулонефрит: остър и хроничен. Острата форма се развива внезапно, обикновено се появява след инфекция на гърлото или кожата. Важно е да се започне навременно лечение, за да се предотврати по-нататъшно развитие на бъбречна недостатъчност.


 

За разлика от острата форма, хроничната може да се развива „безшумно” в продължение на няколко години и често води до развитие на бъбречна недостатъчност.

 

Причините за развитие на хроничен гломерулонефрит могат да бъдат високото артериално налягане. Това води до увреждане на бъбреците и нарушаване на способността им да функционират нормално. От друга страна, гломерулонефритът може също да доведе до високо кръвно налягане, тъй като намалява бъбречната функция и повлиява начина, по който бъбреците се „справят” с натрия.

 

Друга причина за развитие на хроничен гломерулонефрит са диабетните бъбречни заболявания или фокалната сегментна гломерулосклероза. Това заболяване се характеризира с разпръснати белези на някои от гломерулите, което може да възникне в резултат от друго придружаващо заболяване или да се появи без известна причина.

 

Ранните признаци и симптоми на хроничната форма могат да включват:

  • Наличие на кръв или протеин в урината (хематурия или протеинурия);
  • Високо кръвно налягане;
  • Оток на глезените или лицето;
  • Често уриниране особено през нощните часове;
  • Много мехурчеста или пенеста урина, което показва наличие на високо количество белтък в нея.

При напредване и нелекуване на хроничната форма, на по-късен етап се развива бъбречна недостатъчност. От своя страна, симптомите на бъбречна недостатъчност включват липса на апетит, гадене и повръщане, умора, суха и сърбяща кожа и нощни мускулни крампи.

 

Острата форма на заболяването може да възникне следствие на инфекция в гърлото, причинена от стрептококи, но също така и други заболявания като лупус, синдром на Гудпасчър или болест на Вегенер.

 

Ранното поставяне на диагнозата и бързото лечение са от изключително значение за предотвратяване на бъбречната недостатъчност.

Може ли гломерулонефритът да бъде предотвратен?

За пациентите, страдащи от хроничен тип гломерулонефрит е много важно да контролират добре стойностите на артериалното си налягане, тъй като това може да забави прогресията на заболяването.

 

Острата форма на заболяването възниква най-често след ангини, фарингити, синуити, скарлатина, а също и импетиго, еризипел. За предотвратяването ѝ е важно да се избягва контакт със заразно болни.

 

При доказване на заболяването, болните се хоспитализират. Поставят се на постелен режим. Ограничава се приемът на белтъци, готварска сол и течности. 

 

В случаите на доказана остра форма на заболяването се прилагат антибиотични медикаменти. След нормализиране на лабораторните показатели, което става след третия месец от началото на заболяването се извършва тонзилектомия.

 

Бримкови диуретици се прилагат при олигурия и отоци. При завишени стойности на артериалното налягане към терапията се добавят антихипертензивни медикаменти. Кортикостероиди, имуносупресори и хепарин се включват при поява на признаци за хронифициране на заболяването.

 

Библиография:

Glomerulonephritis - Symptoms, causes, and treatment | National Kidney Foundation