Лумбалната пункция е често прилагана процедура с цел диагностика или при поставяне на анестезия. Най-често усложнение след тази инвазивна манипулация се оказва развитието на т.нар. постпункционно главоболие. Последното се наблюдава в по-малка честота в случаите на спинална или епидурална анестезия, тъй като при тях не се отнема част от циркулиращата цереброспинална течност, известна още като ликвор.

 

От постпункционно главоболие страдат приблизително 1/3 от пациентите след преживяна лумбална пункция, макар честотата най-вероятно да е по-висока поради често несъобщаваните по-леки оплаквания.


 

Най-често главоболие след лумбална пункция се наблюдава при пациентите в млада възраст – между 18- и 30-годишна възраст. Жените с нисък индекс на телесна маса, както и бременните жени представляват най-високорисковата група за поява на това усложнение. При възрастни пациенти честотата на постпункционното главоболие е по-ниска, вероятно поради по-ниската еластичност на твърдата мозъчна обвивка.

 

Определение

Според Международната асоциация по главоболие, постпункционното главоболие се определя като „главоболие, появяващо се в рамките на 7 дни след лумбална пункция и отзвучаващо в рамките на 14 дни”. Главоболието се засилва в първите 15 минути след изправяне на тялото и изчезва или отслабва по сила в рамките на 30 минути след обратното връщане на тялото в легнало положение. Това определение спомага отдиференцирането на този тип главоболие от мигренозното и други форми на главоболие, появили се след прекарана лумбална пункция.

 

Началото на главоболието, обикновено, е в интервала 24-48 часа след приложената лумбална пункция, но са известни случаи на появата му и след 12 дни, което противоречи на по-горната дефиниция. Макар и по-рядко, главоболието може да се появи и непосредствено след манипулацията, което обаче винаги налага изключване и на възможно повишение на интракраниалното налягане, асоциирано с изместване на интракраниалните мозъчни структури, вследствие на манипулацията.

 

Някои от основните характеристики на постпункционното главоболие са:

  • Главоболието обикновено е с тъп или пулсиращ характер;
  • Началото може да е в челната или тилната област двустранно, а впоследствие да генерализира;
  • Болката може да ирадиира към врата и раменната област и да се появи известна вратна ригидност;
  • Завъртането на главата и всяко по-силно напрежение като кихане, кашляне, напъване, могат да засилят болковото усещане;
  • Придружаващи симптоми могат да са: поява на болка ниско в кръста, гадене, повръщане, световъртеж, шум в ушите. Поява на двойно виждане е индикатор за пареза на очедвигателен нерв;
  • Болката обикновено има самоограничаващ се характер в рамките на няколко дни. Най-дългият период на възстановяване, който е докладван в медицинската литература, е 19 месеца.

Каква е причината за поява на постпункционно главоболие?

Не е ясен конкретният патофизиологичен механизъм, отговорен за поява на този вид главоболие. Приема се, че изтичането на известно количество цереброспинална течност през създадения вече отвор на обвивките на гръбначния мозък е отговорно за намаляване на обема на циркулиращата цереброспинална течност в мозъка и оттам намаляване на вътречерепното налягане. По различни механизми, това най-вероятно става причина за дразнене на съответните болковочувствителни мозъчни структури, особено при изправяне на тялото от хоризонтална позиция.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и какви мерки могат да се предприемат?

Диагнозата е преди всичко клинична - на база на характерната симптоматика и влиянието и от позицията на тялото, както и съответната анамнеза за преживяна наскоро лумбална пункция. Постелният режим е препоръчителен в първите няколко дни след прекарана лумбална пункция, особено поради факта, че главоболието най-често не се появява веднага след манипулацията.

 

Подходяща рехидратация, както и употребата на класически алагетици, включително и опиоидни аналгетици, както и лекарства против повръщане, служат за овладяване на съответните симптоми. Обикновено състоянието отзвучава в рамките на няколко дни след поява на оплакванията. В много нисък процент от случаите могат да се наблюдавата усложнения като развитие на субдурален хематом или поява на епилептични припадъци.