Има инфекциозни причинители, които водят до симптоми, сходни с тези на една обикновена настинка. Следователно, ако човек не се изследва, за да се изолира причинител, така и не се разбира каква е била причината за т.нар. настинка изкарана „на крак“.
Заразяването, например с хепатитен вирус А често води до повишаване на температурата, може да има хрема и диария, както и тежест в областта на черния дроб. Но особено при малките деца жълтеница не се наблюдава. В такива случаи човек така и не разбира каква е била причината за боледуването.
Важно е, когато се появи главоболие, особено на фона на предшестваща инфекция, да се мисли и за достигане на инфекциозния причинител до централната нервна система, което води до съответните увреждания в мозъчното вещество и черепно-мозъчните нерви. А оттам и проява на конкретна симптоматика, която може да улесни поставянето на диагнозата.
Засягането на мозъчните обвивки е често и то води до ранна проява на главоболие, което става водещ симптом в клиничната картина. При менингит то е мъчително, човек не може да си намери място от болка. Нерядко се появява т.нар. менингорадикулерно дразнене. То се изразява във вратна ригидност, тоест главата се фиксира изпъната назад, до невъзможност за връщане в нормална позиция. При опит да се премести, болният усеща болка, а лекарят - съпротивление от страна на вратната мускулатура.
Когато, освен менингите-мозъчните обвивки, се засегне и мозъчното вещество, се води до енцефалит, при който се прибавят и симптоми от промени в съзнанието и познавателната способност до гърчове.
Най-честите бактериални причинители, които могат да доведат до засягане на централната нервна система от инфекциозния процес са Neisseria meningitides, Haemophilus influenza, както и Streptoccocus pneumoniae.
Обикновено те причиняват остра инфекция в назофаринкса, което се изразява с хрема, запушен нос и кашлица. Но при определени условия като компрометирана имунна система, болни от захарен диабет, както и алкохолици защитните механизми на организма може да не се окажат достатъчни и чрез кръвта, причинителят достига до мозъчното вещество, където се развива възпаление.
NEWS_MORE_BOX
По съседство инфекцията може да достигне от огнища в синусите - синуит, в ухото - среден отит или мастоидит. Главоболието е следствие на възпалението, което предизвиква мозъчен оток и притискане на структурите на мозъка.
Съответно могат да бъдат притиснати и съответни черепно-мозъчни нерви, което да доведе до парализа на едната страна на лицето, двойно виждане, изкривяване на очните ябълки в различни посоки, както и увреда на гълтателния рефлекс.
Главоболието може да се дължи и на притискане на т.нар. тригеминален нерв и болката се усеща по неговите три разклонения – ирадиира към брадичката, носа и окото.
Слухът също може да се засегне при засягане на слуховия нерв, а зрението може да намалее и дори да се стигне до пълната му загуба, ако се увреди зрителният нерв.
Характерно за гнойните менингити е триадата:
- висока температура 40-41 оС градуса,
- вратна ригидност и
- главоболие.
Обичайно главоболието е дифузно – заема челният, слепоочните и тилният дял на мозъка. Различни шумове, силната светлина и промяна в положението на тялото усилват главоболието.
Повръщането е друг симптом, който се характеризира със спонтанност, без да е имало предшестващо гадене. Повърнатите материи излизат от устата под формата на фонтан – профузно. От значение е, че след това пациентът не се чувства облекчен.
Освен бактериите, вирусите също могат да причинят увреждане на мозъка и неговите структури. Най-често това са ентеровирусите, HIV, херпесните вируси, причинителят на бяса и други.
Протичането е сходно с това на бактериалните менингити и енцефалити. И при двата вида е нужно да се изследва ликвор, за да се установи конкретния причинител и да се прецизира лечението.
