Главоболието е един от-най-често срещаните симптоми в общата популация. Причините за него могат да бъдат най-разнообразни – свързани с промени в артериалното налягане, мигрена, в резултат на дразнене на мозъчните обвивки при възпалителни процеси и много други.

 

Не на последно място главоболието представлява част от клиничната картина на т.нар. синдром на интракраниалната хипертензия-т.е увеличено налягане в черепната кухина.


 

Докато в повечето случаи причината за повишеното вътречерепно налягане е ясна, свързана с пространствозаемащ процес – възпалителен,туморен или от друго естество, или нарушение във венозния дренаж на мозъка, има едно състояние в медицината, което притежава всички характеристики на интракраниална хипертензия, но причината за него все още остава неизяснена. Това състояние е известно като „идиопатична интракраниална хипертензия”, наричано още „бенигнена интракраниална хипертензия” или „церебрален псевдотумор”.

 

Кои хора засяга най-често заболяването?

 

Честотата на заболяването е средно 0,9/100 хил. души, като при жените на възраст между 15 и 44 години значително нараства. Женският пол е и по-често засегнат, с пик на изява около 30 г. възраст, докато при мъжкия пол заболяването протича по-агресивно и е с по-лоша прогноза.Интерес представлява също фактът, че честотата на заболяването значително нараства при жените с наднормено тегло - около и над 20% от считаното нормално телесно тегло, спрямо техните индивидуални параметри.

 

Каква е причината за заболяването?

 

Точната причина за появата на интракраниална хипертензия остава все още неизяснена. Случаите на изява на заболяването при женския пол по време на менструалния цикъл и по време на менопаузата насочват към вероятна хормонална причина, която все още остава недоказана.

 

По същество налягането в черепната кухина се поддържа благодарение на баланса между ликворна продукция и ликворна резорбция. В случая на идиопатична интракраниална хипертензия е нарушена ликворната абсорция, което измества баланса към увеличаване на ликвора и съответно налягането в мозъка.

 

Какви са симптомите на повишеното вътречерепно налягане?

 

  • Главоболие – това е един от неизменните съпътстващи признаци на заболяването. Има различен характер – най-често е пулсиращо, със засилване в сутрешните часове. Може да е дифузно ,обхващащо цялата глава, или да е локализирано в челната или тилна област. Обикновено трае часове и често се описва като нетърпима болка. Придружава се обикновено от гадене, като повръщането е по-рядък симптом;
  • Зрителни нарушения – преходно замъгляване или причерняване пред едното или пред двете очи е често срещан симптом, който обаче е неспецифичен за заболяването. Продължителността му е по-малка от 30 сек, най-често около 5 сек. Дължи се на временно нарушение на кръвотока от развиващия се оток на папилата на зрителния нерв. Зрителната острота остава дълго време непроменена. В случаите на развитие на вторична атрофия на зрителния нерв, може да се стигне до влошаване на зрението и значително намаление на периферно зрение;
  • Двойно виждане – наблюдава се при поглед наляво или надясно и е свързано със засягане на отвеждащия нерв на окото, вследствие на повишеното интракраниално налягане;
  • Шум в ухото – има пулсиращ характер, съгласуван с пулса на сърцето. Обикновено е унилатерален – засяга едното ухо. Намалява при притискане на югуларната вена в областта на врата или при навеждане на главата към засегнатото ухо. Понякога е съпроводен със замайване или нарушение на слуха. Счита се, че е резултат на съдовата турбулентност,вследствие на повишеното налягане в мозъка.
NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата?

 

Диагнозата се поставя на принципа на изключване на всички други причини, които биха могли да обяснят повишеното вътречерепно налягане. Невроизобразителните техники и ликворното изследване не дават никакви патологични находки, освен повишеното изтичане на ликвора при лумбална пункция. 

 

Какво е лечението?

 

Значително подобрение на главоболието има прилагането на строг хранителен режим, с намаляване на калорийния прием и консумацията на сол, както и ограничаване приема на течности.

 

За понижение на ликворното съдържание се прилага най-често карбоанхидразен инхибитор и бримков диуретик. Лумбалната пункция може също да се използва с терапевтична цел. При неповлияване и бърза прогресия на заболяването се прибягва до хирургична интервенция – вентрикуло-перитонеален/атриален шънт и др.