Симптомът „главоболие” е един от най-често срещаните сред човешката популация. Всеки човек поне веднъж в живота си е изпитвал това неприятно чувство. Но какво в действителност се крие зад това състояние?
 
Главният виновник за появата на неприятното усещане е един черепно-мозъчен нерв, наречен N. Trigeminus тригеминален нерв. Той е отговорен за сетивната инервация на кожата на цялото лице, част от кожата на главата, както и за инервацията на твърдата мозъчна обвивка и големите мозъчни съдове, основно по базата на черепа. 
 
По същество усетът за болка в главата се дължи на дразнене на менингите – мозъчните обвивки. Най-често причина за тяхното дразнене е увеличеното налягане в мозъка, зад което могат да се крият различни причини. В зависимост именно от причините, които го предизвикват, главоболието се разделя на първично и вторично или иначе казано още симптоматично. 
 
При първичното главоболие болката стои в основата на патогенетичния механизъм, т.е няма ясно доказуема друга причина за нейното възникване. Предполага се, че в основата ѝ стои разширение на мозъчните съдове и засилване на мозъчния кръвоток, което е невромедиирано, т.е се дължи на нервна възбуда. Примери за такъв тип главоболие са:
 
  • Мигрена – представлява хронично заболяване с повтарящи се пристъпи на едностранно пулсиращо главоболие, съпроводено с гадене, повръщане, фото- и фонофобия – засилване на симптомите под действието на силна светлина и шум. То е едно от най-често срещаните типове главоболие, засягащо основно жените, при което има доказана генетична предиспозиция и се повлиява от много фактори, най-вече стрес, преумора, хормонални промени и др.
 
  • Тензионно главоболие – то е най-често срещаното главоболие, въобще. Неговата първа изява може да е още във възрастта между 25- и 30-годишна възраст. Касае се за притикаща или стягаща, тъпа болка, предимно двустранна – на челото, слепоочието, тила, или обхваща цялата глава. Продължителността ѝ може да е от 30 минути до няколко дни. Характерно за нея е, че не се засилва при физически натоварвания и не се придружава от симптомите, характерни за мигренозния пристъп. Дължи се главно на психоемоцинално и мускулно пренапрежение. 
 
  • Кластърно главоболие – то е част от т.нар тригеминални главоболия с вегетативна симптоматика. Представлява остро възникваща болка, предимно едностранно с максимален интензитет зад едното око. Едновременно и от същата страна могат да се наблюдават спадане на клепача, свиване на зеницата и „потъване” назад на очната ябълка – т.нар. Horner – Syndrom, засилено сълзотечение и засилен секрет от носа. По време на пристъпа болният често изпитва и невъзможност да стои на едно място и е в непрестанно движение. Мъжете са засегнати 3 пъти по-често от жените.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Първичното главоболие се диагностицира при 92% от пациентите с главоболие.
 
Вторичното главоболие се нарича още симптоматично, защото зад неговата генеза се крие органична или психична причина, а именно:
 
  • черепно – мозъчна травма;
  • съдова увреда в областта на главата или врата;
  • прием на определени медикаменти или при тяхното спиране;
  • инфекция;
  • нарушена хомеостаза – напр. при изгаряне, дехидратация, кръвозагуба и др.;
  • паренхимни увреди в мозъка, некасаещи съдовете;
  • психиатрични заболявания и др.
 
Отдиференцирането на първичното от вторично главоболие се прави на първо време с помощта на подробно снетата анамнеза. Чрез нея се дават отговори за времето на поява на болката, нейната сила, продължителност, локализация, честота, както и за наличието на придружаващи симптоми.
 
След това диагностиката продължава с извършването на обстоен неврологичен преглед, който при първично възникнало главоболие не дава никакъв патологичен резултат.
 
Скенер - СТ и ЯМР, се налагат само в случаите на вторично главоболие с цел откриване на точната причина.
 
Лечението на главоболието зависи главно от причината за неговото възникване и следва да се уточни от съответния специалист.