Глаукомата е едно от най-тежките заболявания в офталмологията, тъй като се развива тихо и безсимптомно в началото и за жалост все още няма лечение. И до ден днешен има хора, които смятат, че глаукомата е заболяване, при което се губи зрението само поради високото вътреочно налягане. Реално в понятието глаукома се обединяват различни очни заболявания, които увреждат зрителния нерв, в резултат на което се губи зрението.

 

Статистиката относно засегнатите е ориентировъчна, тъй като много хора не знаят за заболяването. Липсата на профилактика и недостатъчната информираност относно глаукомата създават грешна представа на пациентите за тази болест. Навременното откриване на глаукомата, още преди да са се появили симптомите, може да осигури максимално забавяне на развитието й.


 

Зрителният нерв е съставен от множество нервни влакна, които идват от нервните клетки в ретината и се събират в определена локация, наречена папила. Зрителният нерв получава нервни импулси от всички части на ретината и ги провежда до главния мозък, където те се трансформират в съответния образ. Увреждането му в повечето случаи е необратимо, независимо каква е причината за това. Именно поради това лечението, което се прилага при глаукома, има за цел да предотврати неврологичното увреждане.

 

В повечето случаи това заболяване е свързано с повишаване на вътреочното налягане (ВОН). Това налягане се получава от вътреочната течност, която циркулира в предна (зад роговицата, пред ириса и лещата ) и задната очна камера (зад ириса). Тази течност има много важна функция. Тя изхранва структурите в окото, които нямат кръвоносни съдове, за да може светлината да преминава безпрепятствено през тях (роговица, леща, стъкловидно тяло) и отвежда крайните продукти от обмяната на веществата. Нормалното вътреочно налягане е до 21 mmHg.

 

Важно е да се отбележи, че невинаги повишеното вътреочно налягане означава глаукома, както и че невинаги нормалното вътреочно налягане изключва глаукома.

 

Има различни видове глаукома. Най-общо тя бива първична (възникваща без прехождащо очно заболяване), вторична (поради друго очно заболяване ) и вродена. Oт своя страна първичната глаукома се разделя на откритоъгълна и закритоъгълна.

 

Причините, които водят до увреждане на зрителния нерв въпреки нормалното вътреочно налягане все още се изясняват. Смята се, че отношение има нарушеното кръвоснабдяване на зрителния нерв (първична васкуларна дисрегулация и др.). Смята се също така, макар и да има противоречия, че при този тип глаукома важна роля играят и индивидуалните характеристики на пациента, т.е. за даден човек стойности на вътреочното налягане, считани за нормални, се приемат като високи от организма му. Това се взема под внимание и при определяне на терапията.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Най-често срещаната форма на глаукомата е тази с вътреочно налягане над 21 mmHg. При нея основната причина за увреждане на зрителния нерв е точно повишеното налягане. Характерна е семейната наследственост по първа роднинска линия, както и наличието на заболявания на сърдечносъдовата система, като например атеросклероза.

 

Така разделени, двата типа глаукома имат и своята характеристика на протичане:

  • При нормално вътреочно налягане дълго време зрителната способност се запазва, т.е. промените в зрителния нерв не се усещат субективно от пациента, докато не дойде момент, в който изведнъж се появява т.нар. централен скотом (отпадане на зрителното поле в централната му част).
  • При високо вътреочно налягане постепенно започва отпадане на зрителната способност в периферните части на зрителното поле.

 

Лечението, което се предприема при диагностицирана глаукома, зависи от индивидуалните потребности на пациента. Офталмологът трябва да определи най-точно стойността на вътреочното налягане, което е подходящо при съответния пациент. Корекцията се постига чрез капки или операция под непрекъснато лекарско наблюдение. Изводът, който може да се направи е, че скринингът за глаукома може да предотврати непоправима загуба на зрението.