Седмица на глаукомата се организира за десета поредна година в България. Инициативата е безплатна и позволява провеждането на профилактични прегледи, на които се откриват немалък брой нови случаи, често без наличието на каквито и да било симптоми при тези пациенти.


Заболяването се нарежда на второ място сред причините за необратима загуба на зрение. Често е наричано още и „Тихият убиец“. Този синоним се използва за т. нар. откритоъгълна глаукома, при която очното налягане е повишено, но без да дава симптоми при пациетите, тъй като неговото покачване постепенно, каквото е и засягането на зрителния нерв. Първоначално се засяга периферното зрение, а с напредване на процеса и централното.


Наблядава се при пациенти след 40-годишна възраст. След 60-годишна възраст процентът на засегнатите се увеличава двойно. Засягат се и двата пола в еднаква степен.



Намаленото зрение на едното око често се забелязва в твърде късна фаза, тъй като е необходимо пациентът да затвори добре виждащото око и тогава да установи, че има проблем със зрителната острота. За съжаление, този симптом се проявява в твърде напреднал стадий на заболяването, поради което е от значение профилактичният ежегоден преглед на вътреочното налягане. От особено значение е издирването на пациенти в рискови групи – такива са фамилно обременените, при които рискът за развитие на глаукома е от 4 до 7 пъти по-висок при наличие на кръвен роднина със заболяването.


При адекватно и своевременно започване на лечение до 90% от пациентите запазват зрителната си способност неувредена. Но за постигане на такива резултати са необходими и ежегодни прегледи, с които да бъде проследявано налягането и появата на евентуални промени.


Друг проблем, който е свързан със заболяването е хипердиагностиката. Открива се единична повишена стойност на вътреочното налягане и се изписват медикаменти, без да е доказано с допълнителни изследвания дали се касае за глаукома или не. Има и пациенти, при които се откриват нормални стойности на налягането, но въпреки това имат глаукома – до 20-25% от болните.


Основно значение за поставяне на правилната диагноза е изследване на очното налягане след разширение на зеницата и оглеждане на очната папила за промени.


След поставяне на диагнозата в началото се налагат по-чести прегледи, за да се установи най-подходящото лечение – като доза и вид медикамент.


Като златен стандарт за диагностика се използва т. нар. Голдман тонометър. Единична стойност на по-високо налягане не поставя диагноза, тъй като очното налягане варира в рамките на 24 часа, по сходен начин на кръвното налягане. Препоръчва се при тези случаи да се направи 24-часово проследяване, което представлява измерване на очното налягане на всеки 2 часа. Подозрителни за глаукома са стойностите на налягането над 5мм живачен стълб от нормата.


Изследват се още очни дъна и компютърна периметрия, която в началото се прави поне 3 пъти годишно, за да бъде установена скоростта на прогресия на заболяването.


Освен редовното проследяване на налягането е от значение и редовното поставяне на капките, които са назначени. При наличие на нежелани странични ефекти е необходимо да се потърси консултация с офталмолог за евентуална смяна на препарата, но в никакъв случай терапията не трябва да бъде преустановявана.


При тежките и напреднали случаи на заболяването се препоръчва лазерна или хирургична терапия. Ако за лазерна терапия е късно, се преминава към хирургична намеса – процедурата се нарича трабекулектомия за отбременяване на отока на вътреочната течност.