Гинекомастия означава доброкачествено разрастване на млечните жлези при мъжа. Освен, че тя често е естетичен проблем, в 50% от случаите гинекомастията е признак на някакво заболяване или последствие от прием на даден медикамент. 
 
На първо място тя би следвало да се различава от така наречената псевдогинекомастия (адипомастия), при която има мастно натрупване в горната част на предната гръдна стена и не се опипва жлезиста тъкан около ареолата на гърдата.
 
След като се установи, че се касае за истинска гинекомастия, което става чрез опипване на доловимо уплътнение под ареолата на гърдата до размери типични за млади жени, следва да се уточни етиологията й. 
 
Причините могат да бъдат много. Известни са три физиологични форми на гинекомастия: неонатална, пубертетна и инволутивна. Механизмите, по които се развиват те са представени в Гинекомастия – уголемяване на мъжките гърди.
 
Най-честите ендокринни заболявания, протичащи с гинекомастия са: синдром на Клайнфелтър, при който има хромозомна аберация (кариотип 47 ХХY); орхити, травми на тестисите и други заболявания, протичащи с нарушение в синтеза на тестостерон; синдром на резистентност към андрогените; хипертиреоидизъм.
 
Тестикуларните тумори, секретищи естрогени или човешки хорионгонадотропин също протичат с развитие на гинекомастия. Човешкият хорионгонадотропин може бъде секретиран също и от тумори на белия дроб или на храносмилателната система.
 
При чернодробна цироза се наблюдава намален катаболизъм на андростендиона, които в периферните тъкан се превръща в естроген. Повишена е също серумната концентрация на секс-хормон свързващия глобулин, който с голям афинитет свързва тестостерона и намалява биологично активната му концентрация. Налице е най-общо нарушение на баланса между андрогени и естрогени.
 
За диагнозата на тези заболявания е уместно да се изследват серумните нива на тестостерон, естрадиол, ФСХ (фоликулостимулиращ хормон), ЛХ (лутеинизиращ хормон), СХСГ (секс-хормон свързващ глобулин), бета-ЧХГ (човешки хорионгонадотропин) и алфа-фетопротеин, чернодробни ензими, креатинин, урея и пикочна киселина.
 
При млади мъже първо трябва да се изключи синдром на Клайнфелтър, който освен с гинекомастия се представя с двустранно малки и твърди тестиси, докато при туморите на тестисите размерите само на единия тестис са с уголемени размери. 
 
Винаги трябва да се помни, че гинекомастията може да бъде ранен симптом на твърде сериозни заболявания. За да се уточни причината ѝ трябва първо да се изключи (зло)употреба на лекарства и/или наркотични вещества, след което да се търси тумор на тестисите, надбъбречните жлези или друг орган.
 
Ракът на гърдата при мъжете обикновено е едностранен, с голяма твърдост и е фиксиран към околните тъкани. Трябва да се има предвид когато е налице придърпване на гърдата с крусти по нея, набръчкване по кожата и опипващи се увеличени лимфни възли в подмишниците.
 
След изключване на многото причини за настъпване на гинекомастия може да се приеме, че се касае за т. нар. идиопатична форма – липсва причина за изявата й.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Лечението на гинекомастията изисква на първо място отстраняване на ноксата, която я е предизвикала (медикамент или друго вещество) и лечение на съпътстващото заболяване, чийто симптом се явява гинекомастията. 
 
Обратно развитие би могло да се очаква при състояние, при които процесът на фиброзиране и хиалинизиране на засегнатите тъкани не е напреднал значително. Гинекомастия, която е просъществувала повече от една година е малко вероятно да изчезне самостоятелно или след третиране с медикаменти.
 
В такива случаи най-ефективно е оперативното лечение. Медикаментозно лечение може да се опита при гинекомастия в начален етап на развитие  с антиестрогени – Тамоксифен за 3 месечно лечение или с локално приложение на дихидротестостерон. 
 
Гинекомастията не е задължителна предпоставка за развитие на карцином на гърдата, въпреки това мъжете с установено разрастване на млечните жлези е добре да останат под наблюдение.