Генерализираните тонично-клонични припадъци представляват най-често срещаната и позната форма на генерализирана епилепсия. Всъщност, много често, понятието епилепсия се отъждествява именно с този вид епилептична активност, което не е правилно, но от гледна точка на това, че е най-разпространената форма, тази представа е напълно обяснима


При генерализираните форми на епилепсия абнормната епилептична активност засяга и двете мозъчни полукълба, първоначално или вторично, вследствие на което проявите засягат и двете страни на тялото или съответно започват от една част, а впоследствие се обхваща и цялото тяло.


Както подсказва и самото им име, генерализираните тонично-клонични припадъци имат две фази – тонична и клонична. Първоначалното втвърдяване на всички мускули на тялото, през тоничната фаза, се заменя от ритмични, резки, тласъчни движения на крайниците и/или лицето през клоничната фаза. Продължителността на пристъпа обикновено е между 1 и 3 минути. Епилептична активност над 5 минути налага спешна медицинска намеса.



При някои хора може да е налице само тоничната фаза на пристъпа, а при други само клоничната. В трети случаи може да е налице тонично-клонично-тоничен патерн на епилепсията.


Основни характеристики на генерализирания тонично-клоничен гърч:

 

Тонична фаза

  • Втвърдяват се всички мускули на тялото;
  • Форсираното преминаване на въздуха през гласните връзки може да предизвика появата на вик или стон;
  • Човекът губи съзнание и пада на земята;
  • Дишането може значително да се потисне или да спре, което става причина за поява на цианоза (посиняване) на устните, нокътната подложка и лицето.
  • Човекът може да си прехапе езика или вътрешността на бузата, което може да стане причина за кървав вид на изтичащата слюнка.

Клонична фаза

  • Следва след тоничната фаза;
  • Изразява се в бързи и ритмични конвулсии (сгъване и отпускане в областта на лакътните стави, таза и коленете) на ръцете и краката;
  • Дишането обикновено се възстановява в тази фаза, но може да е неритмично;
  • Трае обикновено около и под 1 минута, след което конвулсиите се забавят и спират;

По време на релаксиращата фаза, може да има изпускане на тазовите резервоари – уриниране или дефекация.


Общата продължителност на пристъпа е от 1 до 3 минути.


Припадък, продължаващ повече от 5 минути изисква спешна медицинка намеса. Епилептична активност продължаваща над 10 минути или наличие на 3 последователни припадъка, без връщане на съзнанието между тях, се нарича епилептичен статус и изисква спешна медицинска помощ.


След припадъка, много често е налице навлизане в дълбок сън или летаргия, сънливост, раздразнителност или депресия. Главоболие също е възможно да възникне.


Пълното възстановяване отнема минути до часове, в зависимост от индивидуалното състояние;


Важно е да се знае, че при един и същ пациент може да се наблюдават различни форми на епилепсия и не всички припадъци да са във вид на тонично-клоничен гърч. Освен „истински”, могат да са налице и т.нар. психогенни припадъци, които макар и клинично да наподобяват епилептична активност, лесно могат да се отдиференцират с помощта на видео-енцефалографско (видео-ЕЕГ) мониториране. 


Какво трябва да направим, ако сме свидетел на епилептичен припадък?

  • Да осигурим безопасна околна среда и да отдалечим всички опасни предмети, които по време на конвулсиите могат да станат причина за сериозно нараняване;
  • Да поставим засегнатия в полулегнала позиция, по възможност с нещо меко и плоско под главата;
  • Да го обърнем леко настрани и да го освободим от пристягащи вратовръзка, копчета на яка и т,н, като по този начин освобождаваме дихателните му пътища. 
  • Да следим за продължителността на припадъка. Ако продължава повече от 5 минути (или има тежко нараняване), спешно трябва да потърсим медицинска помощ.

Какво не трябва да правим?

  • Никога да не „бъркаме” в устата на човек по време на епилептичен припадък;
  • Никога да не даваме течности или лекарства през устата на човек по време на епилептичен припадък;
  • Никога да не се опитваме със сила да прекъснем конвулсиите на човек по време на епилептичен припадък, тъй като това може да доведе до разкъсване на мускул или дори счупване на кост, особено при по-възрастни пациенти.