Все повече се увеличава броят на факторите, способстващи развитието на гъбични инфекции, поради което се улеснява процесът на заразяване с тях.
 
Гъбични инфекции могат да се развият по различни части на тялото и в различни тъкани и органи. По отношение на вътрешните органи – белите дробове са и в пряк контакт с въздуха, чрез който микроорганизмите могат да се пренесат.
 
Все по-често за различни инфекции се назначават антибиотици, които убиват както причиняващата болести бактериална флора, така и полезните бактерии за организма. Някои от тях имат и допълнителна функция да потискат развитието на гъбични инфекции. Но при условия на продължително вземане на антибиотик, в силни дози и без да се приемат паралелно пробиотици, често развитието им се оказва неизбежно.
 
Особено в по-големите възрастови групи се откриват различни туморни образувания, било то доброкачествени или злокачествени. За някои от тях съответно се назначават медикаменти, които да спрат развитието на туморните клетки, но като страничен ефект повлияват и образуването на клетки от останалите органи. Съответно една от непожалените системи се оказва имунната, поради което се благоприятства добра среда за развитие на различни инфекциозни причинители, включително и гъбичните.
 
Нерядко заболявания като диабет, системни заболявания, както и такива на кръвната система, могат да предоставят благоприятни условия за развитието на гъбички.
 
Някои от гъбичните причинители се намират в организма, без да причиняват заболяване и при определени условия могат да станат патогенни (причиняващи болест). Други не се срещат нормално в организма, а при попадането си в него, причиняват съответно увреждане и възпалителна реакция.
 
Често срещана е инфекцията, причинена от Candida albicans, която се среща и като нормална флора на организма. Клиничната картина се представя в две форми – бронхиална и такава, която засяга белодробната тъкан – паренхима.
 
Бронхиалната форма протича с пристъпна кашлица, отделяне на слузни секрети, може да се достигне да астмоподобни пристъпи или такива, наподобяващи алергия. От значение е, че общото състояние на болните не е увредено.
 
NEWS_MORE_BOX
Втората форма – паренхиматозна, протича затегнато, със засягане на части от белите дробове с възпалителни огнища, които могат да се сливат помежду си. Като цяло общото състояние е увредено, а понякога при изхрачване може да има кървави жилки.
 
Аспергилозата е друг вид причинител, който може да се открие и изолира от почва, вода, растителни култури. Негови механични преносители могат да бъдат някои птици – гълъби, кокошки и други.
 
Заразяването става чрез вдишването - инхалиране на прах, в който се съдържат причинителите. Протича отново с бронхиални и паренхиматозни форми. При втората форма може да има събиране на кръв, поради получил се кръвоизлив или образуване на кухини, в които се събира гноевидна материя.
 
По отношение на заболяванията, с които може да се сбърка, това са туберкулозата и нейните белодробни форми, както и бронхити, пневмонии с различен причинител. Не на последно място диференциална диагноза може да се прави и с астмата.
 
Трети вид гъбичен причинител е актиномикозата. Тя е обитател на зъби, в които се развиват кариозни процеси – кариес. Други локализации са сливиците, както и фаринксът. Типична находка с този гъбичков причинител са некротично-гнойните огнища, в които се наблюдава разпад на умъртвени клетки.
 
По отношение на клиничната картина тук се наблюдава кашлица, с изкарване на храчки, които имат и зловонна миризма. Освен това понякога може да има примеси от кръв. Болните също могат да се оплакват от бодежи в гръдния кош. Прогнозата като цяло е подобрена от назначаването на антибиотично лечение, но в сравнение с по-горе изброените е по-сериозна.