Промените по ноктите могат да се дължат на разнообразни причини. Най-често се разделят на инфекциозни и  неинфекциозни. Към инфекциозните спадат гъбични и бактериални причинители, докато към неинфекциозните причини спадат заболявания на кожата или на някои вътрешни органи.

 

Микотичните причинители на инфекции или познати още като гъбички са широкоразпространени в околната среда. С  медицинско значение са три основни групи – дерматофити, плесени и дрожди. Като класически причинител на кожни инфекции се сочат дерматофитите.  


 

При наличие на предразполагащи фактори (наранена кожна повърхност, отслабен имунитет), както и контакт със заразен човек или предмет от околната среда, се стига до пренос на инфекцията. Значение за заразяването имат и някои фактори на средата, като повишена влажност и висока температура.

 

Проникването на хифите през епитела на кожата или през структурата на ноктите води до инвазия и съответно дразнене на подлежащите тъкани,  които реагират с възпалителна реакция. Възпалението се съпровожда с продължителен сърбеж и залющване на повърхността на кожата или на горните слоеве на засегнатите нокти. Обикновено промените започват по крайната (свободна) част на ноктите или по страничните повърхности, а не в тяхната основа, за разлика от бактериалните инфекции.

 

Първоначалните промени се изразяват в загуба прозрачността на ноктите и заместването й от жълтеникав до светлокафяв цвят. Гъбичните инфекции се срещат по-рядко при деца, тъй като техните нокти израстват с по-бързи темпове, сравнени с тези при възрастните. Освен това носенето на тесни обувки и наличието на лоша периферна циркулация на крайниците също са предпоставки за увеличена податливост към микози.

 

Най-често инфекцията започва като малко по размери петно по засегнатия нокът, след което постепенно обхваща по-голема площ и достига до нокътното ложе. Структурата на засегнатите нокти също търпи промени – те стават по-дебели, чувливи и лесно се разслояват.

 

Масивното проникване на инфекцията, както и неадекватните и ненавременни мерки, водят до дистрофични промени по нокътната структура. Процесът може да обхване и останалите по съседство нокти.

 

Промени по ноктите, които ни говорят за заболявания, несвързани с гъбични инфекции:

  • Белезникави петна по ноктите говорят за нарушена кератинизация, което може да бъде следствие на чернодробни заболявания или на такива свързани с кръвта (анемия).
  • Тъмното оцветяване под ноктите може да бъде следствие на хематом, но ако той не се променя по-дълго време е добре да се направи диференциална диагноза с злокачествен меланом.

 

NEWS_MORE_BOX

 

  • При приемна някои медикаменти също е възможно ноктите да придобият жълтеникав оттенък, което е временен ефект от лечението.
  • Някои дерматози също могат да предизвикат промяна в цвета на ноктите в случаите, в които засягат и кожата под нокътната плочка.  
  • Промяна във формата на ноктите може да се дължи на някои системни заболявания. Така например при високостепенна желязодефицитна анемия се наблюдава хлътване на нокътната повърхност.
  • При наличие на нарушена периферна циркулация се стига до изкривяване на ноктите,  които започват да наподобяват нокти на граблива птица.
  • Хиперкератични нокти се получават при някои хронични дерматози – псориазис, ихтиоза, както и при страдащите от микотични инфекции.
  • Отделянето на ноктите от кожата може да бъде следствие на някакъв тип механична или химична травма, но е възможно да възникне и при наличието на гъбични инфекции.

Диагнозата се поставя чрез микробиологично изследване. Повишената чупливост на ноктите, както и набраздяването им най-често са следствие от някои ендокринни или чернодробни заболявания.  От значение за поставяне на правилна диагноза са обективните промени по нокътната структура, както и вземането на микробиологично изследване за доказване на конкретен ифекциозен причинител при наличието му.