Гъбичните инфекции или микозите по краката засягат както кожата, така и нейните придатъци-ноктите. Микотичните инфекции се обуславят от различни видове причинители  – дрожди, плесени и дерматофити.


Кои са предразполагащите фактори за заболяването?

Увеличеният брой на гъбичните инфекции по краката се свързва с нарастване на застаряващото население, тенденция за носене на обувки и дрехи от изкуствени материи, честия прием на антибиотици, кортикостероиди и прилагането на имуносупресивна терапия.



Като рискови фактори се определят полът (мъжете страдат по-често в сравнение с жените); повишеното изпотяване, съпътстващи заболявания – псориазис, атопия и други остри или хронични дерматози, диабет, нарушения на периферното кръвообращение и други. Отношение имат още честите травми в областта на краката, носенето на тесни обувки, някои злокачествени заболявания и хронични инфекции, включително и с вируса на СПИН.


Ноктите на краката растат значително по-бавно от тези на ръцете. За един месец ноктите на краката порастват средно с 1,5 мм, за разлика от тези на ръцете – до 3,5 мм на месец. Растежът на ноктите може да бъде забавен при нарушения в кръвообращението, с напредване на възрастта и при по-студено време – през зимата, за разлика от лятото, когато растежът се ускорява.


Засягане на ноктите на краката от гъбички (онихомикози) е широко разпространен проблем – смята се, че 2-8% от населението е засегнато. След 60-годишна възраст честотата на онихомикозите достига до 14-28% сред населението. В 80% от случаите на гъбички по ноктите се засягат тези на краката, а едва в 20% ноктите на ръцете. 


От гъбичките засягащи ноктите няколко форми се срещат по-често – засягащи крайната част на нокътя (дистална), основата на нокътя (проксимална), кандида онихомикоза и обхващаща целия нокът (тотална дистрофична форма).


В какво се състои профилактиката и лечението на заболяването?

От първостепенно значение е поставянето на правилната диагноза. Диагностика още в кабинета на дерматолог се прави чрез вземане на парченце от нокътя и третирането му с калиева основа. Прави се препарат, който се гледа под микроскоп и се виждат характерните мицеларни хифи. По-точен и прецизен метод е микробиологичното изследване – със засяване на материал на специфични среди.


NEWS_MORE_BOX


Лечението се разделя на локално и системно. Локалното лечение е подходящо при засягане на малки площи, без обхващане на поднокътното пространство. При обхващане на по-големи площи от кожата се налага и паралелен системен прием на противогъбични медикаменти през устата.


Като цяло кожните микози се повлияват по-бързо от тези на ноктите, за които лечението в повечето случаи продължава с месеци до година.


За профилактиката от първостепенно значение е установяване на предразполагащите фактори и тяхното отстраняване, доколкото е възможно това. Препоръчва се избягване посещенията на обществени басейни, сауни или бани без чехли. След къпане е необходимо щателно подсушаване на кожата на краката, особено между пръстите, където се задържа най-много влага.


Доброто почистване на краката при вземане на душ също е от значение. Честото подрязването на ноктите има важна роля, за да не се задържат патогенни микроорганизми в поднокътното пространство.


От значение е да не се използват чужди хавлиени кърпи и/или обувки, чорапи. Последните трябва да бъдат от естествени материали и да се избягват изкуствените такива. Подсилване на имунната система на организма също има роля в превенцията на гъбичните инфекции. Инфекциозният индекс на микотичните причинители не е висок, но при подходящи условия може да се развие заболяване.


Характерно за спорите на гъбичните причинители е, че могат да останат инвазиоспособни в продължение на месеци до 1-2 години. При подходящи условия те възвръщат своята вирулентност и могат да заразяват.


За профилактика след посещение на различни обществени басейни, плажове, сауни и други подобни места, освен щателно измиване на краката със сапун (препоръчително е да бъде с дезинфекциращи свойства) може да се прилагат и различни билкови мехлеми с антибактериални и противомикотични свойства. Тази мярка е необходима при хора предразположени към чести гъбични инфекции на кожата и ноктите на краката.