Гастропарезата е причина за забавената евакуация на стомаха – „ленив” стомах.

 

Гастропарезата – „ленив” стомах засяга нормалните спонтанни контракции на стомаха. Това нарушава храносмилането и може да доведе до сериозни усложнения и необходимост от спешна оперативна намеса. В повечето случаи това е състояние, свързано с подлежащи заболявания (диабет, неврологични заболявания, склеродермия, постоперативни усложнения и др), прием на определени медикаменти или по-рядко някои инфекции.


 

Гастропарезата е функционално заболяване на стомаха, при което се наблюдава понижен стомашен мотилитет и амплитуда на контракциите на стомашната гладка мускулатура, което е свързано с увреждане по хода на nervus vagus (блуждаещия нерв). Той отговаря за изпращането на „изпразващи” импулси към стомаха. Това нарушение в провеждането на вагусовите импулси има две патологични направления – нарушават се гладко-мускулните стомашни контракции и се забавя отварянето на пилорния сфинктер.

 

Причините за това нарушение могат да бъдат различни:

  • Невропатични заболявания като диабет – особено оставен в неконтролирано състояние и Паркинсонова болест; 
  • Склеродермия – автоимунно заболяване на съединителната тъкан с отлагане на колаген и мултиорганна фиброза; 
  • Мултипленна склероза; амилоидоза – мултиорганно заболяване, дължащо се на амилоидни отлагания.
  • Пост-оперативни усложнения – често гастропарезата е свързана с невропатия, причинена от оперативна намеса (на хранопровода и стомаха най-често).
  • Някои вирусни и бактериални инфекции също могат да причинят гастропареза, макар и по-рядко.
  • Прием на определени лекарствени средства, понижаващи стомашния мотилитет – спазмолитици (холинолитици), антидепресанти, опиоидни аналгетици и др.


Симптоматиката на гастропарезата включва: 

  • Гадене;
  • Повръщане – обикновено повърнатата материя съдържа храна, която е погълната преди повече от 4-5 часа и изглежда несмляна; 
  • Подуване и чувство на ситост след прием на малко количество храна;
  • Епигастрално парене и регургитация;
  • Загуба на апетит и тегло;
  • Флуктуации в плазмената глюкоза;
  • Като особено ключови за анамнестичната работна диагноза е консистенцията на повърнатата материя и флуктуациите в плазмената глюкоза и/или придружаващ диабет.

 

Лечението на гастропарезата се провежда на първо място с промяна в начина на живот и диета – разделяне дневния порцион на 5-6 малки хранения, продължително сдъвкване на храната, избягване прием на храни богати на фибри, добра термична обработка на зеленчуци и плодове, ниско-мазнинно меню, придържане към по-течно хранене, умерено физическо натоварване след храна, избягване алкохол, тютюнопушене и газирани напитки.

 

Медикаментозното лечение включва прокинетици – метоклопрамид (Деган); Еритромицин – макролиден антибиотик, който подобрява стомашната перисталтика; антиемезисни средства. При тежки случаи може да се наложи поставянето на йейуностома – катетър, който стига директно до тънкото черво през коремната стена, посредством хирургичен отвор или през устата; парентерално (венозно) хранене; Relamorelin е лекарство, което все още в клинични тествания – то подобрява стомашния мотилитет и намалява гаденето.

 

Един от най-актуалните методи за лечение на гастропареза е т.нар. електро-гастро стимулация, при която в стомашната стена се имплантира устройство подаващо електрични импулси, подобряващи контрактилитета на стомаха. Методът е още в клинични тествания и няма масово приложение.

 

Друг метод е инжектирането на ботокс в пилора, което води до неговата релаксация и свободно преминаване на храната към дуоденума – това обаче е краткотрайно решение, тъй като не решава проблема с понижения мотилитет, а бързото изпразване на стомаха може да доведе до Дъмпинг синдром. Метод за лечение със същото значение, общо взето, е ендоскопското поставяне на пилорен стент, който придържа пилора отворен.

 

Усложненията, които могат да придружат гастропарезата са: 

  • Силна дехидратация, поради честото повръщане и малабсорбтивен синдром; 
  • Формиране на безоари в стомаха – това са т.нар. „стомашни камъни”, които се формират поради забавената перисталтика, благоприятстваща втвърдяването на храната. Това може да е причина за остър хирургичен корем или перфорация.
  • Непредсказуеми промени в плазмената глюкоза – забавеното изпразване на стомаха води до понижаване нивата на плазмената глюкоза. Затова при гастропарезата се наблюдават често флуктуации в кръвната захар.
  • Диагнозата се поставя по различни начини: стомашна сцинтиграфия – изследване, при което пациентът поема малко количество храна, съдържаща радиоактивен изотоп. Ако след 4-5 часа 10% от храната все още в стомаха при оглеждане със скенер, се поставя диагнозата гастропареза;
  • Рентгено-контрастна гастроскопия
  • Фиброгастроскопия и др.

 

В заключение, гастропарезата е хронично заболяване, което изисква промяна в начина на живот, хранене и дългосрочна терапия.