8. Как се диагностицира болест на гастроезофагеален рефлукс?

Понякога добре снета анамнеза и данни за клиничната картина са достатъчни за поставяне на диагнозата и не се пристъпва към допълнителни образни изследвания. 
 
При непълна клинична картина или съмнение от страна на лекуващите лекари се прилага езофагогастроскопия – образно изследване за оглеждане на лигавицата на хранопровода и стомаха. По време на процедурата могат да бъдат забелязани езофагити, хиатусни хернии, стомашни язви и други патологични състояния по лигавицата на хранопровода и стомаха.
 
Метод за доказване на болестта на гастроезофагеален рефлукс е измерване на киселинността в долната част на хранопровода в период от 24 часа. Това позволява да се изчисли трайността на всеки отделен епизод на гастроезофагеален рефлукс. Езофагеалната манометрия е друг метод за доказване на болестта, но тя се прилага в крайно тежки диагностични казуси. С нея се измерва налягането в хранопровода.
 
Симптомите на гастроезофагеален рефлуксна подобяват тези при стомашна язва, стенокарден пристъп, мускулни спазми, болки в гърба, запек, синдром на колон иритабиле, панкреасни проблеми и други. Поставянето на диагноза „болест на гастроезофагеален рефлукс” трябва да бъде след категорично изключване на някое от горните заболявания.
 

9. Как може да се предпазим от криза на ГЕР?

Промените в начина на живот може да намалят появата на симптоми на гастроезофагеален рефлукс. 
 
Препоръчително е винаги да се започне със сваляне на излишните килограми, когато това е необходимо. Избягването на мазни продукти и среднощен прием на храна също спомага за овладяване на симптоматиката. Препоръчва се и ограничен прием на кафе, алкохол и прекратяване на тютюнопушенето. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Ако симптомите се срещат по-малко от 7-8 пъти месечно, лечението може да се започне с антиациди и антихистамини в ниски дози, плюс промяна в начина на живот и диетата.
 
Ако болката зад гръдната кост стане много силна и нетърпима, както и когато не се повлиява от антиацидни медикаменти, трябва да се потърси лекар за консултация. 
 

10. Лечение


Срещу гастроезофагеален рефлукс се прилагат лекарства, понижаващи киселиността в стомаха. Терапевтичната схема най-често се започва с инхибитор на протонната помпа – омепразол, лансопразол, пантопразол. Прилагат се веднъж дневно и няма ограничение за продължителен прием на медикаментите. Целта на инхибиторите на протонната помпа е да намалят доставката в стомаха на протони и образуване на солна киселина. Други приложими медикаменти са Н2-антагонисти – ранитидин, фамотидин. При усложнени диагностични казуси се прилагат прокинетици, които ускоряват изпразването на стомашната кухина и преработването на храната. 
 
Когато медикаментозната терапия е неуспешна, се предприема лапароскопска фундопликация. Това е хирургичен метод, при който сфинктерът на хранопровода се възстановява до нормалното му анатомо-физиологично състояние.