Приложението на инхибиторите на протонната помпа (ИПП) доведе до намаляване продължителността на острите епизоди и тяхната тежест. В обобщен план тяхното приложение води до подобряване на качеството на живот на страдащите от тези заболявания. Потискането на стомашната киселинност с терапията позволява ограничаването на често практикувалата се преди елективна хирургия.


Към днешна дата са разработени и лекарствени форми, които позволяват удължено освобождаване, което улеснява начина на прием.


Освен с редица предимства, не бива да се подценяват и някои рискове на терапията с инхибитори на протонната помпа. При част от пациентите се налага продължителна терапия, която в някои случаи може да остане до края на живота, защото са симптоматични медикаменти и не лекуват причината за поява на стомашния дефект.



Проблемът възниква от нарастващата честотата на изписване, достъпът до тези медикаменти без рецепта, както и необосновано започване на терапия в някои случаи.


Започването на терапията без обстоен преглед, на който да бъде преценена необходимостта от гастроскопия, както и ехографско изследване води до потенциални пропуски и „замаскиране” на по-сериозна патология – например злокачествена трансформация на лигавицата.


Самоназначаването на терапията може да доведе до неподходящо съчетаване с други приемани от пациента медикаменти, което увеличава възможността за проява на нежелани лекарствени ефекти, както и междулекарствени взаимодействия.


Една от препоръките за прилагането на инхибитори на протонната помпа е приемът на нестероидни противовъзпалителни (НСПВС). Но често този вид гастропротекция се пропуска, което води до последващо прекратяване на терапията с НСПВС. Проблем е назначаването на недостатъчно високи дози, както и намаленият период на прием.


При голяма част от пациентите с гастроезофагиална рефлуксна болест (ГЕРБ) е налице пълно преустановяване на симптомите в рамките на 2-месечна терапия с инхибитори на протонната помпа. При някои пациенти се налага повишаване на дозата (удвояване на препоръчителния минимум), за да се доведе до ефект. Приложението на ИПП има роля при лечението на пациенти с Баретов хранопровод – постига се контрол върху рефлукса, което от своя страна оказва превантивен ефект спрямо неопластичната трансформация на лигавицата.


NEWS_MORE_BOX


По-силно изразеният ефект на инхибиторите на протонната помпа от тези на Н2-блокерите е блокирането на последната фаза от образуването на солната киселина.


Значение за терапията и ефекта от лечението има относителния потенциал на различните представители, дори били те от една и съща група. Това трябва да се има предвид когато се преминава от терапия с един предсатвител на групата на инхибиторите на протонната помпа към друг.


Стандартната доза при овладян остър епизод е една таблетка дневно. Но за постигане на контрол в случаите на нощна симптоматика е необходимо приемът да бъде в две таблетки – една 30 минути преди закуска и следващата – 30 минути преди вечеря.


При немалка част от пациентите приемът на половин от ежедневната доза може да бъде достатъчно за поддържане на заболяването в ремисия. Най-често се прилагат три основни подхода за лечение – непрекъснат, който е с всекидневен прием; при необходимост – само при наличие на оплаквания и спирането на медикамента след тяхното преустановяване и трети – цикличен.


Рязкото прекратяване на терапията води до риск от т. нар.”rebound” ефект, който се изявява с рязко повишаване на солна киселина и повторно влошаване на симптомите.