Аменореята е често срещано менструално нарушение сред жените. Под термина „аменорея“ се разбира - липса на менструация за период от 6 месеца или липса на менструация за продължителността на 3 цикъла при жени с предшестващ преди това менструален цикъл. Така най-общо се обозначава вторичната аменорея, която настъпва при жени с анамнеза за предшестваща менструация.  

 

При момичета в пубертетна възраст, при които липсва менструация след навършване на 15-годишна възраст или 3 години след започнало развитие на млечните жлези, се налага също устновяване на причините за това. Състоянието се обозначава като първична аменорея и налага консултация със специалист ендокринолог  и/или гинеколог.   По-често първичната аменорея е свързана с генетични или анатомични аномалии и е обект на педиатричната ендокринология. 


 

Вторичната аменорея е с много по-висока честота от първичната и основен обект на репродуктивната ендокринология. Тя може да бъде временна, интермитентна или дефинитивна. Менструалният цикъл може да спре спонтанно или да бъде прекъснат остро (след хирургическа интервенция, химио- или лъчетерапия в областта на малкия таз) и тогава се разгръща изразен климактеричен синдром. По-често обаче аменореята се предшества от различен по продължителност период на менструални нарушения. 

 

Причините за вторичната аменорея могат да бъдат: 

  • Яйчникови (40%);
  • Хипоталамични (35%);
  • Хипофизарни (19%);
  • Маточни (5%);
  • Други (1%). 

 

Един от най-честите видове вторична аменорея е функционалната хипоталамична аменорея. Състоянието се обозначава като функционално, защото при него няма органичен проблем, т.е. туморен процес, инфекция, травма и др., които предварително следва да се изключат.

 

При функционалната хипоталамична аменорея се установява намаление на честотата и амплитудата на пулсатилната секреция на гонадотропен рилийзинг хормон (отделян от хипоталамуса и контролиращ цялата полова ос), предизвикана от един или повече от следните фактори: ниска телесна маса, ниска мастна маса, намалено хранене, стрес, прекомерно физическо натоварване. В редица случаи обаче не се открива определен етиологичен фактор. Неадекватната секреция на гонадотропен рилийзинг хормон включва и последващите от това патологични процеси надолу по веригата: намалена пулсатилна секреция на гонадотропините (ЛХ – лутеинизиращ хормон и ФСХ – фоликулостимулиращ хормон)  --->  липса на преовулаторен ЛХ пик ---> ановулация (липса на овулация) --->  нисък естрадиол, отделян от яйчниците. Често нивата на ФСХ са по-високи от тези на ЛХ, както в препубертетната възраст. 

 

Функционалната хипоталамична аменорея може да настъпи при рязка редукция на теглото – над 10% или при намаление на мастните депа. Мастната тъкан е най-големият ендокринен орган. Освен периферната хормонална конверсия тя отделя редица хормони и цитокини, които директно повлияват централните хипоталамични ендокринни регулиращи звена. Лептинът от мастната тъкан корелира с нивата на гонадотропините, участва в регулацията на пубертета и модифицира секрецията на невропептид Y, който също повлиява секрецията на гонадотропен рилийзинг хормон. Явно съществува оптимално за гонадната ос количество мастна тъкан, защото и рязкото повишаване на теглото с над 10% може да доведе до ановулация. Значителното физическо натоварване също може да бъде причина за функционалната хипоталамична аменорея (аменорея на атлетките, балерините). В повечето случаи възстановяването на теглото води до нормализиране и на цикъла. 

 

Много честа причина за функционалната хипоталамична аменорея е стресът – остър или хроничен, водещ до дистрес. Хипоталамусът се явява обединяващо звено, в което импулсите от кората и подкорието в мозъка се трансформират в хормонални стимули, управляващи ендокринната система. Силните емоции (най-често негативни), създават циркулиращи възбудни процеси, които достигнали до хипоталамуса са в състояние да модифицират пулсовата секреция на гонадотропен рилийзинг хормон. Друг механизъм е повлияването на секрецията на “стресовия” хормон - пролактин. Много често своевременното извеждане от стресовата среда или противодействието с положителни емоции, умерена физическа активност, хоби, психотерапия или медикаменти могат да възстановят цикъла. В противен случай се прибягва към медикаментозно лечение за предизвикване на овулацията и/или хормонална субституция.