Раменната става притежава най-голям обем от движения в човешкото тяло, позволявайки позиционирането на горния крайник в пространството. По тази причина нарушаването на функциите й водят до значително понижаване качеството на живот на пациента.

 

Фрактурите в проксималната (горната) част на раменната кост са едни от най-честите увреди на раменния пояс и съставляват около 4-6% от общия брой фрактури на скелета. Срещат се по-често при жените, като съотношението мъже:жени е приблизително 2:1


 

Кратка анатомия и биомеханика

В раменната (гленохумералната) става се съчленяват главата на раменната кост и ямката на гленоида на лопатката. Повече от 2/3 от движенията над главата се извършват в тази става, а останалите се поемат от скапулоторакалната става. Здравата глава на раменната кост служи като опорна точка, около която делтовидният мускул и мускулите на ротаторния маншон действат, повдигайки горния крайник. Тези мускули действат като динамични стабилизатори на ставата.

 

Статичната стабилизация на ставата се извършва от ставната капсула и нейните лигаменти. Метафизата на раменната кост притежава т.нар. хирургична шийка, която се намира точно под нивото на малкия и големия туберкул на главата на костта. Т.нар. анатомична шийка, обхваща региона директно над големия и малкия туберкул и под ставната повърхност на костта.

 

Хумералната ставна повърхност представлява около 1/3 от сфера. Ъгълът, който сключва главата на раменната кост с нейната диафиза, е приблизително около 130° Проксимланият хумерус лежи дълбоко под делтовидния мускул, параскапуларните мускули и мускулите на ротаторния маншон. Последните се състоят от m.supraspinatus, m.infraspinatus, m. teres minor и m. subscapularis.

 

Сухожилието на дългата глава на бицепса преминава през бразда на костта, разделяйки големия и малкия туберкул. На големия туберкул се намират три отделни фасетки за залавяна на мускулите на ротаторния маншон, като за малкия туберкул се залавя само m. subscapularis.

 

Разместването на туберкулите при фрактури се дължи на тези мекотъканни залавяния. Фрактурите им, водят до загуба на функциите на мускулите на ротаторния маншон, които се залвят за тях. Поради тази причина функцията на сухожилието се възвръща тогава, когато фрактурата зарасте.

 

Проксималната част на раменната кост се изхранва главно от клонове на a. axillaris. Инервацията се осъществява от клонове на pl. brachialis, който е в непосредствена близост и може да бъде увреден в някои случаи при фрактури – луксации.

 

Механизъм на травмата

При млади пациенти най-често травмата е високоенергийна (ПТП, падане от високо, спорт и др.), докато при възрастните пациенти увредата се причинява от нискоенергийни травми, като падане от собствен ръст.

NEWS_MORE_BOX

 

Клинична картина

Болката, отокът и видимата деформация са характерни. Движенията в раменната става са ограничени и болезнени. Необходимо е при прегледа да се проверят периферните съдови пулсации и да се осъществи неврологичен статус на увредения крайник.

 

Образна диагностика

Извършват се три рентгенови проекции или т.нар. травма серия – фасова (предно-задна), профилна (Y- проекция) и аксиларна латерална проекция. При някои многофрагментни фрактури за диагностично доуточняване и предоперативно планиране в съображение влиза КАТ изследване (скенер).

 

Лечение

В зависимост от степента на разместване, броят на фрагментите, възрастта и индивидуалните изисквания на пациента, ортопедът избира подходящия метод на лечение. Около 85 % от фрактурите на проксималния хумерус се лекуват неоперативно. Рамото се обездвижва с превръзка или ортеза тип Дезо за период около 30 дни. В първите дни се използва криотерапия и приемане на аналгетици или нестероидни противовъзпалителни средства за овладяване на болката. След клинично и рентгенологично доказано срастване на счупването се преминава към физиотерапия и рехабилитация.

 

Оперативното лечение включва открито наместване на фрактурата и фиксирането й с плака и винтове. При някои фрактури наместването може да стане под рентгенов контрол - по закрит начин и фрактурата да се фиксира с игли или с плака и винтове по миниинвазивен метод. При някои фрактури анатомичното възстановяване на костта е невъзможно. В тези случаи е необходимо ендпротезиране на раменната става.