Фрактурите на бедрената шийка съставляват около 50 % от фрактурите в областта на тазобедрената става. Техният брой непрекъснато се увеличава, заедно с увеличаващата се продължителност на живота в наши дни.

 

Тези фрактури са източник на повишено внимание, поради високия риск от развитието на аваскуларна некроза на бедрената глава след възникването им. За разлика от пертрохантерните фрактури, фрактурите на бедрената шийка са разположени вътреставно.


 

Механизъм на получаване

Фрактурите на бедрената шийка рядко се срещат при пациенти под 60-годишна възраст, като броят на младите пациенти с този вид счупвания е около 2-5% общия брой. Те се характеризират с висока енергия на травмата, като пътнотранспортни произшествия, падане с висока скорост и директни сблъсъци по време на спорт и др.

 

Нискоенергийните фрактури, като падане от собствен ръст, са характерни за по-възрастните пациенти с остеопоротично изменена кост, по-често жени. Най-често падането е върху областта на големия трохантер (най-изпъкналата точка в страничната част на бедрото), като силата на удара се пренася върху бедрената шийка. В някои случаи е възможно бедрената шийка да се счупи при рязко външно завъртане (външна ротация) на крака, като тогава тазобедрената капсула и връзки се опъват, а шийката се завърта около фиксираната тазобедрена глава, водещо до възникване на фрактура.

 

Не на последно място, бедрената шийка е регион на стрес фрактури, които възникват в резултат от повтарящи се циклични натоварвания, които в даден момент надвишават здравината на костта и водят до нейното счупване.

 

Клинична картина

Водещ симптом е болката в областта на тазобедрената става, която често ирадиира (излъчва се) в ингвиналната гънка. Увреденият крайник е скъсен и завъртян навън, като тази деформация е по-малко изразена в сравнение със същата при пертрохантерните фрактури.

 

Налице е „симптом на закованата пета“ - невъзможност от легнало положение пациентът да вдигне увредения крайник от пода или леглото.

 

Клиничната картина може да бъде особено заблуждаваща при неразместените и най-вече вклинени фрактури. При тях болният ходи самостоятелно, като накуцва болезнено. Оплаква се от болки в глутеалната област. При изследвания на ставата се установява слаба болезненост, но обемът движения е запазен в значителна степен. Може да се установи лек мускулен спазъм при опит за отвеждане на крайника в страни. Тези фрактури трябва да се имат предвид и да се различават от нетравматични заболявания в областта на тазобедрената става.

 

Образна диагностика

Рентгенографии в предно–задна (фас) и странична (профил) проекция са напълно достатъчни за поставяне на диагнозата в по-голямата част от случаите. В някои случаи при неразместени и вклинени фрактури преценката е по-тдруна и се налага използването на компютър-томографско излседване (CT).

 

Често на пациентите с фрактури на бедрената шийка се извършва и рентгенография на бял дроб сърце, тъй като повечето са в напреднала възраст и съществува повишен риск от кардио-респираторни проблеми.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Лечение

 

1. Неоперативно лечение. Периостът (външната обвивка на костта) на бедрената шийка не е представен от всичките си слоеве. Бедрената шийка е разположена вътрествано и е под постоянното действие на синовията (вътреставна течност). Тези анатомични характеристики са една от причините за честото несрастване в областта на бедрената шийка.

 

Възможността разместените фрактури да увредят кръвоносните съдове, хранещи бедрената глава, е предпоставка за възникване на аваскуларна некроза на главата. Тези факти, както и фактът ,че повечето пациенти с този тип фрактури са възрастни хора с редица придружаващи заболявания, прави неоперативното лечение почти неприложимо. То е свързано с продължително лежане на легло, което от своя страна носи редица рискове за общото състояние на гореспоменатата група пациенти.

 

Неоперативното лечение се прилага само при: болни, които са били в неподвижно състояние и преди инцидента; болни в терминален стадий на заболяване, при които не се очаква дълга продължителност на живота; болни с абсолютни противопоказания за оперативна намеса, поради придружаващо заболяване.

 

2. Оперативно лечение. Възрастта, в която се срещат тези фрактури, и характерните за нея патологични промени в организма, крият висок риск от оперативна намеса. Основната цел на оперативното лечение е създаването на максимална бърза мобилизация на болния, неговото вертикализиране (изправяне) и възстановяване функциите на крайника - такива, каквито са били преди травмата.

 

Когато фрактурата е неразместена, оперативното лечение се състои във фиксирането й с винтове (най-често три) по закрит метод и под рентгенов контрол. При разместените фрактури влизат в употреба специални плаки и пирони, като най-често лечението е първично ендопротезиране (смяна на тазобедрената става).