Най-общо категоризиране на възпалителните заболявания на женската половата система се прави според това дали се засягат външните или съответно вътрешните полови органи. Външни полови органи са малките и големи срамни устни, клитор, влагалищно предверие, лонно възвишение, а към вътрешните полови органи се числят влагалището, матката, маточните тръби, яйчниците.
 
Вулвит представлява възпаление на вулвата (общо понятие, включващо съвкупността от външните полови органи при жената). Вулвитът се разделя на първичен и вторичен. Първичният се среща най-често при момичета преди пубертета – най-често следствие на нараняване след травма в тази област или поради неспазване на добра лична хигиена. За разлика от това вторичният вулвит се среща по-често при жени в репродуктивна възраст. Най-често причината за острите вулвити са различни инфекциозни причинители – стафилококи, коли-бактерии, гъбички и други.
 
Основните симптоми са зачервяване на засегнатите участъци, които са топли при допир и с различно изразена по степен оточност на тъканите. Пациентките се оплакват от чувство за парене, сърбеж и болка. Жените в постменопауза са предразположени към развитието на първичен вулвит, поради настъпващите хормонални промени.
 
Физиотерапията има за цел да намали възпалителната реакция, както и да редуцира болката и останалите субективни симптоми. При остри възпаления се прилагат т. нар. „седящи вани“ със смрадлика и лайка. Добри резултати дават ултравиолетовите облъчвания локално в засегнатите участъци. Обикновено се прилагат 10-12 процедури, като всяка трае в рамките на 10-15 минути. При по-тежките и затегнато протичащи случаи се налага по-дълъг курс на лечение.
 
При хронично протичащи вулвити с чести епизоди на рецидиви се назначават процедури с инфрачервена светлина. За целта се прилага солукс или инфраруж локално. Често прилаган метод е т. нар. фонофореза с хидрокортизонова паста. Под действието на електрически ток с ниска честота се способства по-дълбокото проникване на лекарствените медикаменти.
 
NEWS_MORE_BOX
 
При хронични, често рецидивиращи вагинити (възпаление на влагалищната лигавица) добри резултати дават приложението на парафино- и калолечение като се поставят съответните влагалищни тампони.
 
Бартолинитът представлява възпаление на т. нар. бартолинови жлези, които се разполагат непосредствено при входа на влагалището. В началните етапи кожата, която покрива жлезата се зачервява и става по-топла от околните участъци. В рамките на няколко дни при запушване на канала на жлезата се сформира постепенно абсцес, който клинично се представя с силно изразени по степен болки в тази област, затруднение при засядане, както и засягане на общото състояние.
 
Физиотерапия се назначава, както преди предприемане на инцизия, с цел намаляване размерите на абсцеса, така и след инцизиране – с цел по-бързо възстановяване и предотвратяване на рецидиви. Най-често се прилагат ултравиолетови облъчвания в суберитемни дози, както и процедури с нискочестотен ток с цел разнасяне на възпалителния процес.
 
Препоръчва се комбиниране на методите на физиотерапията, заедно с прилагането на консервативно лечение, а при нужда и хирургична намеса.