Най-честите фрактури (счупвания) на долния крайник са тези на бедрената шийка, горната и средна част на бедрената кост, в областта на колянната става, глезените и костите на стъпалото.
Фрактурите в областта на бедрената шийка се срещат най-често след 50-годишна възраст. Най-общо счупванията в тази област са вътре- и извънставни и изискват остеосинтеза с винтове или пирони. Повечето пациенти са жени и в голям процент – в напреднала възраст. Това е основната причина за допълнителни усложнения при продължително залежаване – тромбоемболични инциденти, декубитални рани, хипостатични пневмонии и други.
В ранния следоперативен период са показани профилактика на белодробните усложнения – дихателна гимнастика, перкуторни и вибрационни масажи за улесняване на естествения белодробен дренаж, както и инхалационни процедури с отхрачващи и разтварящи секрета средства.
По отношение на мускулатурата на горната част на крака се назначават релаксиращи упражнения за скъсените мускулни групи и криотерапия (терапия със студ). Значение има мускулното стабилизиране в мястото на фрактурата, за което се назначава гимнастика с лечебна цел след четвърти оперативен ден. В началния период на вертикализация – обучение за ходене в изправено положение на тялото с помощни средства се забраняват ротационни движения и такива на отвеждане на крака към срещуположния.
В късния следоперативен период се акцентира върху преодоляване на възникнали контрактури на колянната става, следствие на екстензията. Пълно натоварване на крайника се допуска след 6 месеца от получаване на фрактурата.
Фрактурите в областта на колянната става най-често са вътреставни. Често са съпроводени със ставен излив и хемартроза (събиране на кръв в ставната капсула). За стимулиране на резорбцията в ставата се назначава криотерапия и провеждане на процедури със средночестотен ток, който се провежда през електроди, поставени по кожната повърхност в областта на коляното.
След преминаване на началния възстановителен период се пристъпва към прилагане на упражнения за възстановяване движенията на сгъване и разгъване в ставата. Най-често се започва от легнало положение или седеж, но не и в изправено. При разрастване на съединителна тъкан и поява на контрактури се прилага термотерапия и пасивни стреч упражнения.
NEWS_MORE_BOX
При фрактури на костите на подбедрицата най-често се прилага гипсова имобилизация, след свалянето на която се препоръчват схеми с упражнения за мускулите на предната тибиална група, както и процедури със средночестотни токове, които имат за цел да възстановят трофиката и тонуса в тази област.
Фрактурите в областта на глезена са често с изразени циркулаторни смущения и развитие на оток и кръвонасядане. От значение е ранното раздвижване, което осигурява добра трофика на хиалинния хрущял, както и избягване на натоварването, поради нужда от по-продължително време за възстановяване цялостта на нарушените костни структури. 2907
