Подаграта е метаболитно заболяване, което е с повишена честота в развитите страни, за разлика от равиващите сe. Наричана още „болестта на кралете”, подаграта се свързва с повишено количество на пикочна киселина в кръвта. Това може да се дължи, както на нарушеното й отделяне от организма, така и на повишения прием на храна, която увеличава нивата й в кръвта. Ставното засягане се дължи на отлагането на уратни кристали, които дразнят ставната капсула и предизвикват възпалителна реакция.
Освен ставите, потенциална опасност от засягане има и за бъбреците. То се представя под формата на уратни конкременти (камъни), които могат да бъдат с различно количество и размери. Ако конкрементът премине от бъбреците към по-долу разположените пикочни пътища, се наблюдават симптомите на бъбречна криза.
По отношение на предразположеността към заболяването се наблюдава известна фамилност (в някои семейства се отчита по-голям брой на засегнати от подагра). Значение за изявата на заболяването има и вида на консумираната храна. Храни, богати на пурини, е добре да бъдат изключени или поне силно редуцирани от менюто – животински вътрешности, кафе, шоколад, силни чайове и други. От значение е и намаляване на стреса, който е в пряка връзка с честотата на подагрозните пристъпи.
Различават се четири основни стадия на заболяването, в зависимост от които прилаганото лечение е различно. Това са асимптоматичната фаза, през която има повишение на пикочната киселина в кръвта, но няма проява на симптоми. Острите пристъпи се характеризират със засягане най-често на палеца на крака, а в някои случаи и коленете. Тези пристъпи се редуват с междупристъпни периоди, а при хронифициране на процеса се наблюдава четвъртият стадий на заболяването с образуване на тофи.
В какво се състои лечението на заболяването?
То е комплексно и включва, както медикаментозна терапия, така и физикално лечение с диетичен режим.
При остър подагрозен пристъп се изисква покой на ставата, с включване на противовъзпалителни и аналгетични средства (срещу болка). Прилага се криотерапия, която представлява лечение с охлаждане. Има за цел намаляване на възпалението и отока чрез свиване на кръвоносните съдове. Освен това се потиска и субективното усещане за болка. Процедурата се извършва 2-3 пъти дневно, всяка за по 15-20 мин. Освен това роля има и йонофорезата за улеснено проникване на медикаменти през кожата до структурата на засегнатата става.
В междупристъпните периоди се прилагат методики, свързани с улесняване отделянето на излишната пикочна киселина от организма, за да се предотврати отлагането й под формата на кристали в ставите и бъбречния паренхим. Нужно е повишаване на диурезата (количеството отделена урина), както и алкализиране на организма, за да се разтворят уратните кристали.
Акцентира се върху балнеолечението с алкални слабоминерализирани води в количество 1500-2500 мл на ден. За да се предотврати обостряне на процеса, се препоръчва 10-дневна терапия с нестероидни противовъзпалителни средства.
При хронифициране на заболявнаето и развитие на хронична остеоартроза се препоръчва балнеолечение с радонови и сулфидни води. Освен това калолечението също влиза в схемата на терапията. Стига се до отпускане на мускулатурата и улесняване на движението, което има отношение към облекчаване на болката. Водно-лечебната физкултура позволява елиминиране на гравитацията и по този начин увеличение обема на движения.
Значение има ранното лечение и промяната в хранителните навици. По този начин се осигурява по-дълъг междупристъпен период, както и по-леко протичане на самите пристъпи. 3556
