Статистиката сочи, че 8 до 10% от жените страдат в различна степен и форма от ендометриоза. Характерно за симптоматиката е, че тя е неспецифична, поради което заболяването може да напредва, без да бъде поставена диагноза.


Поради хормоналните промени – симптоматиката може значително да намалее по интензитет по време на бременност и кърмене. Също така и след настъпване на менопауза, но при около 4% от жените продължава персистиране на симптоми, поради продължаващото производство на хормони от яйчниците.


По отношение на симптомите – най-характерна и често определяна като емблематична – е болката. Тя може да бъде както в областта на таза, така и да достига до краката и кръста. В началото е около и по време на менструацията, но след това постепенно се измества и около овулацията, докато в един момент при някои жени може да бъде при по-голяма част от месеца.



Дълбоката болка по време на секс – може да се дължи и на редица други проблеми, освен ендометриоза, като такива са заболявания на червата, на пикочната система. Болката при преглед с вагинален ултразвук също може да бъде индикация и е добре да насочва диференциално-диагностичния процес.
Към момента дефинитивно лечение не се прилага, поради което се търсят други методи, с които да бъде облекчена симптоматиката.


Методите на физиотерапията имат отношение основно към повлияване на болката, а някои мануални техники, които се прилагат имат отношение и към отпускане на тъканите, хипертонуса и намаляване на симптоматиката следствие на получените сраствания.


Диатермията, която има загряващ ефект води до намаляване на възпалението и на болката. Нивото на възпаление е по-високо при ендометриоза и се предполага участието му в патогенезата на заболяването. Топлината има вазодилатиращо действие – до някакъв период – повече от 30 минути може да доведе до вазоконстрикция и да засили симптоматиката. Всички топлинни техники са лимитирани от към доза и не трябва да се прекалява с тях.
Пачове за заместване на топлинните процедури също се прилагат, като те съдържат етерични масла с постепенно освобождаване.


Транскутанна електрическа нервна стимулация може да се прилага и по време на овулация, когато отново могат да бъдат налице болки. Характерно е, че при нея сензитивно се отпуска мускулатурата, като целта на стимулацията е не трениране на мускулатурата на тазовото дъно, а намаляване на хипертонуса. Най-често електродите се поставят на корема.


След мануално мускулно тестуване се определя какви да бъдат стойностите, които да бъдат заложени на апаратчетата за стимулация. Като има и преносими варианти, които да се използват и в домашни условия.


Подобрява се трофиката и тъканите стават по-еластични и по-поддаващи се на последващи мануални процедури. Такива, които са подходящи при ендометриоза са остеопатия, боуен терапия.


Често мускулатурата при ендометриоза е в хипертонус – което е по-трудно за повлияване от хипотонуса. Упражненията на Кегел не се препоръчват при наличие на хипертонус, тъй като могат да засилят симптоматиката.


Други техники, които се прилагат са миофасциални техники, сухи игли, акупунктура, лимфен дренаж, мобилизации на гръбначния стълб и конкретно на таза.


Техники за релаксация при жени с ендометриоза, при които е налице проблем с изхождането, също се прилагат. Важно е да се отдели внимание на храителния режим.


Перинеален масаж се прилага в места, които са по-болезнени, Правят се движения за разтягане във всички посоки. Могат да се правят с специални уреди – тренажори, дилататори. Тренажори на база на обратната връзка се използват за тренировки, като при тях подаването на импулси е според нивото на тонус на мускулатурата.


След лапароскопия – независимо дали с лечебна или диагностична цел при ендометриоза, може да бъде прилагана физиотерапия в следоперативния период.


Референции:
1. M. Wójcik et al., Physiotherapy Management in Endometriosis, International Journal of Environmental Research and Public Health, 2022;
2. TENS, Physiopaedia.