Фимозата представлява вродена или придобита стриктура (стеснение) на препуциума, която не позволява „оголване“ на гланс пенис (главичката на пениса). Препуциумът представлява хлабава кожа, която се намира в края на пениса и покрива гланса.

 

Обикновено до края на третата година след раждането на детето съществува физиологично „слепване“ на препуциума към главичката на пениса. Най-често това отзвучава спонтанно около 3-4 годишна възраст, тъй като тогава настъпва десквамация („отлющване“) на епитела на гланса и "отлепване" на препуциума.


 

Важно е родителите да бъдат информирани за този физиологичен процес, тъй като при насилствен опит за оголване на главичката, е възможно да настъпят съответно малки разкъсвания по самия препуциум. От своя страна това може да доведе до възникване на вторична фимоза.

 

1. Какви са симптомите?

 

Оплакванията обикновено възникват при появата на усложнения. Поради стеснения препуциум могат да възникнат възпалителни заболявания – баланит (възпаление на главичката на пениса) или баланопостит (възпаление на главичката и на самия препуциум).

 

Ако стеснението е по-силно изразено, е възможно да се появят оплаквания по време на микцията (уринирането). Те възникват поради наличната механична обструкция и най-често включват балониране, изкривяване на струята на урината, изтичане на капки урина след завършване на микцията.

 

По-късно могат да възникнат и усложнения като рецидивиращи уринарни инфекции. Те са свързани с натрупване на т.нар. смегма под препуциума, която се образува от десквамирания епител. Тя представлява благоприятна среда за развитие на патологични микроорганизми, които лесно проникват в уринарния тракт. Обикновено след извършване на циркумцизия (обрязване) тези оплаквания напълно изчезват.

 

Друго е усложнение развитието на парафимоза. Тя представлява тежка компликация, изискваща спешна медицинска намеса. Настъпва при насилствено заголване на главичката на пениса, в резултат на което се нарушава венозният и лимфният отток и се развива едем на главичката на пениса. Едемът задълбочава още повече състоянието и пречи на връщането на препуциума обратно. В този случай е необходима хирургична намеса, тъй като състоянието често рецидивира. Най-доброто решение в случая е извършването на циркумцизия.

 

Диагнозата на състоянието е изцяло клинична. Лечението зависи не само от клиничната картина и оплакванията, но се взема под внимание и желанието на родителите и евентуално на детето. Хирургичните интервенции са разнообразни и могат да се извършат със запазване на препуциума или цялостното му отстраняване (циркумцизия или т.нар. обрязване).

 

Преди настъпване на третата година не трябва да се пристъпва към оперативна интервенция на фимозата, освен ако тя не е свързана с някакви оплаквания или усложнения.

 

NEWS_MORE_BOX

2. Какви са предимствата и недостатъците на циркумцизията?

 

Предимства:

  • Наблюдава се 10 пъти по-ниска заболяемост от инфекции на уринарния тракт при обрязаните момчета през първата година.
  • Счита се, че обрязването има протективен ефект спрямо развитието на злокачествено заболяване на пениса. Въпреки това, заболяемостта от карцином остава много ниска, както при обрязаните, така и при необрязаните мъже.
  • Раздразнението, инфекциите и възпалението на пениса се срещат много по-често при необрязани момчета, което е свързано и с по-трудното поддържане на хигиената в тази област.

Недостатъци:

  • Както всяка хирургична интервенция, така и при циркумцизията съществуват рискове от усложнения. Те се срещат много рядко – в около 0,2 до 2% от случаите и включват постоперативно кървене или инфекция, които обикновено лесно се овладяват.