В края на първата година ретракцията на перпуциума (кожата, покриваща главата на пениса) зад сулкуса на гланса е възможно само при около 50% от момчетата. Фимозата бива първична (физиологична) или вторична (патологична) - в резултат придружаващи заболявания, напр. баланит (възпаление на главата на  пениса). Фимозата трябва да се отличава от нормалното слепване на препуциума към гланса, което е физиологичен феномен.
 

Какво е лечението?

 
Лечението на фимозата при деца зависи от предпочитанията на родителите чрез пластична циркумцизия (обрязване) или радикално обрязване след втората година от живота.
 
При пластичната циркумцизия / дорзална инцизия, частично обрязване/ съществува риск за рецидив на заболяването.
Допълнително при наличието на френулум бреве (къс френулум) се извършва френулотомия. В детство обрязването не се препоръчва без медицинска причина.

 

Циркумцизия: показания и противопоказания


Абсолютна индикация за обрязване е вторичната фимоза. Показанията са и рецидивиращ баланопостит, и инфекции на пикочните пътища.
 
Противопоказания за обрязване са коагулопатии, остра локална инфекция и вродени аномалии на пениса, особено хипоспадия (наличието на уретрален отвор на абнормно място), тъй като е възможно препуциума да се използва за реконструктивни операции за в бъдеще.

 

Консервативно лечение - кога е за предпочитане?

 
Консервативно лечение на първичната фимоза, се състои в прилагането на кортикоиден мехлем или крем / 0,05 -0,10%/, два пъти дневно в продължение на 20-30 дни, без странични ефекти. Слепването на препуциума не се подава на лечение с кортикостероиди.
 

Парафимоза

Парафимозата е спешно състояние. Характеризира се с ретракция на препуциума, който образува пръстен зад сулкуса на гланса на пениса.
 
Лечението се състои от мануална декомпресия на оточната тъкан, с последващ опит да се прибере препуциума зад гланс пенис. Може да се извърши дорзална инцизия на пръстена, която задължително е последвана от циркумцизия.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Крипторхизъм
 
Почти 1% от всички мъжки бебета са засегнати на възраст от една година. Мануална палпация е най-подходящият диагностичен метод.
 
В случаите двустранни непалпируеми тестиси, както и всяко съмнение за отклонение в сексуалната диференциация, изискват спешна ендокринологична и генетична оценка на бебето.
 

Изследвания

Палпацията е единственият метод за определяне дали тестисите са палпируеми и не-палпируеми.
 
Образните изследвания нямат допълнителна диагностична стойност. Няма друг надежден диагностичен метод за определяне, дали тестисът се намира вътре в корема, ингвиналният канал или е липсващ, освен диагностичната лапароскопия.
 

Лечение

За да се избегнат хистологични промени, лечението трябва да започне и приключи преди навършване на 12-28 месечна възраст.
 
  • Медикаментозна терапия
 
Включва използване на човешки хормон гонадотропин (ЧХГ) или гонадотропин рилизинг хормон (GnRH), поради хормоналната зависимост на тестисите при техния десцензус (при спадането на тестиса от коремната кухина към скротума), като успехът е максимум 20%. Въпреки това, лечението може да бъде полезно, преди или след орхидолиза или орхидопексия, тъй като теоритично е възможно увеличаване на фертилитета в по-късна възраст.
 
  • Оперативно лечение
 
Палпируеми тестиси: оперативното лечение включва орхидофуникулолиза и орхидопексия, които са успешни в 92% от случаите.
 
Непалпируеми тестиси: извършва се лапароскопска ингвинална хирургична експлорация (изваждане). В някои случаи, е необходима абдоминална експлорация, при липса на съдове и/или семепровод в областта на слабините. Лапароскопията е най-подходящият метод за експлорация при търсене на липсващи тестиси. При наличие на нормален контралатерален тистис, интраабдоминалния (вътре коремният) трябва да бъде отстранен. При двустранни интраабдоминални тестиси, или при момчета под 10 години, може да се извърши едноетапна, или двуетапна операция.
 
Микросъдовата автотрансплантация също е вариант, гарантира 90 % преживяемост на тестисите.
 

Прогноза

Момчета с един задържан тестис имат по-нисък фертилитет, но еднаква честота на фертилитет и бащинство. Момчета със задържан тестис имат по-висок шанс за развитие на рак на тестисите, но последните проучвания показват, че ранна орхидопексия намалява риска от развитие на рак на тестисите.