Първоначалното название на фибромиалгията е било синдром на хроничната умора. Понятието произлиза от фибро - влакно, и миалгия - мускулна болка, тъй като основният проблем е в нервните влакна и в мускулите. Става дума за невро-мускулен синдром, при който пада прагът на болката.


По-често се засяга женският пол, но при мъжете протича в по-тежка форма. Проблемът е, че се засягат предимно млади жени, които са в активната си възраст. Съответно заболяването се отразява на работния процес и нерядко са случаите, в които се налага трудоустрояване. Тази диагноза е свързана и с хормонален дисбаланс, често настъпващ след раждане или след менопауза.


Пациентите усещат хронична болка, напрежение и умора в мускулите, без наличие на възпаление. Болката е там, където се предава импулсът от нервното окончание към мускула, в така наречените миогелозни точки. Налице е непрекъснато повишен тонус на мускулите. Най-често болезнени са точките в раменния и в тазовия пояс. От значение е да се установи дали това е обикновената скованост в рамената и в таза, например от неправилна поза или е се дължи на наличието на фибромиалгичен терен.



Друг често наблюдаван симптом е наличието на умора, дори след продължителен сън. Пациентите се оплакват от сънливост и често първата диагноза, за която се мисли е сънна апнея. В тези ситуации диагнозата се забавя и може да отнеме от месеци до години да бъде уточнено заболяването.


Други чести симптоми са немотивирана суха кашлица като тик, стягане в гърлото, включително маточни контракции, често уриниране, поради нарушената вегетативна инервация. Заради честите позиви за уриниране при пациентите с фибромиалгия често се търсят уроинфекции, което забавя диагностичния процес. Стягането в гърлото и областта на гърдите често води до погрешното диагностициране на пациентите със стенокардия.


Проблем е налице при жени с фибромиалгия и диабет, защото трудно се разпознава полиневропатията. При наслагване на двете заболявания е затруднено уточняването до каква степен става дума за полиневропатия и откъде започва фибромиалгията.


Факт е, че няма орган, който да не дава симптоматика в една или друга степен, защото всички са свързани с нервни влакна от вегетативната нервна система. Резките температурни колебания често влошават симптомите, поради стимулиране на рецепторите на вегетативната нервна система, която е неволева.


Болката е предимно пареща, като в някои случаи болезнеността е изразена до такава степен, че дори чаршаф поствен върху тялото води до дискомфорт. Най-важното и отчетливо е, че няма видима причина, която да предизвиква това състояние, тъй като няма органични промена, а те са на функционално ниво.


При изследвания на пациенти със специални термоапарати се вижда, че вегетативните ганглии в гръбначния мозък са активирани по целия път на болката. Усещанията са за горещи вълни, студено или болка, подобна на убождане с иглички. Изследванията за различни нозологии в търсене на причината не показват отклонения от нормата. Това превръща пациентите в хипохондрици.


Освен това често са съветвани да се обърнат към психиатър или психолог, откъдето може да произтече и назначаването на успокоителни, които дори не водят до облекчение, а в по-лошите сценарии – изявяват редица странични ефекти, които влошават допълнително състоянието.


Често са налице т. нар. „светли периоди“, които са свързани със силно редуциране на симптоматиката и последващи рецидиви – фибромиалгични периоди.


Фибромиалгията може да се лекува успешно в началото с кинезитерапия, масаж, водотерапия. Много помагат източни кинезитехники, като точков масаж, цигун, иглотерапия с магнитна игла. Тези техники масажират мускула и така отстраняват патологичната му реактивност.