Феохромоцитомът представлява хромафинен тумор от надбъбречната медула или по-рядко - от паравертебрален симпатикусов ганглий. Това е най-рядката форма на вторична хипертония (високо кръвно налягане). Едва 0,1 % от вторичните (симптоматичните) хипертонии се дължат на феохромоцитом.

 

Феохромоцитом следва да се търси след като се изчерпят по-вероятните причини и, естествено, при насочваща клинична картина. Жените и мъжете са еднакво засегнати от това заболяване. По-често е поразена дясната надбъбречна медула. В България се откриват до 20-30 нови случая годишно.


 

Феохромоцитомът може да достигне големина до 10-15 cm и тегло от 1 g до 1 kg. Наричат го още "тумор на 10-те процента": 10 % от феохромоцитомите са злокачествени и 10 % имат есктраадренална локализация. Единственият сигурен критерий за малигненост при феохромоцитом е наличието на метастази.

 

Как се развива болестта?

Нормалната надбъбречна медула секретира около 85 % адреналин, докато секрецията на туморите от медулата се състои от 85 % норадреналин и 15 % адреналин. Екстраадреналните тумори секретират основно норадреналин. Повишената допаминова секреция говори за незрялост на тумора и насочва към малигнен характер. Повишените катехоламини в циркулацията стимулират алфа- и бета- симпатикусовите рецептори с промяна в хемодинамиката (намален кръвен обем с вазоконстрикция) и артериалното налягане (повишено). Налице са и други ефекти на катехоламините, като повишена термогенеза и гликолиза, загуба на тегло и др.

 

Какви са симптомите?

Феохромоцитомите дават богата клинична картина, която е станала причина те да се обозначават като "велики имитатори". Артериалната хипертония присъства в 90 % от случаите на феохромоцитом. В 60 % тя е трайна, евентуално с насложени кризи. Хемодинамично хипертонията е от хиповолемичен тип с вазоконстрикция и не се поддава на стандартното лечение с диуретици и бета-блокери (последните дори я влошават, тъй като остава да превалира симпатикусовият тонус на алфа-рецепторите). Хипертоничните кризи са сходни и постепенно зачестяват. Типично е, че те не се дължат на психичен стрес, а най-често на физикално дразнене на тумора - например при палпация на корем, при рязко повишаване на налягането в коремната кухина (уриниране, дефекация).

 

NEWS_MORE_BOX

 

Типичната за феохромоцитома триада симптоми (триада на Пиер-Франсоа-Плуен) при криза включва главоболие, потене и сърцебиене. Симпатикусовата стимулация води и до побледняване (а не зачервяване, както е при част от обикновените хипертонични кризи), настръхване на космите, разтреперване, чувство на студ и страх, коремни и гръдни болки (псевдо-ИБС).

 

Тежки кризи могат да се предизвикат от някои лекарства - например опиати, фенотиазини, както и от интраартериално приложение на рентгеноконтрастни вещества. Типичните симптоми между кризите са потливост, студенина на крайниците (бърка се с феномен на Рейно), запек, ритъмни сърдечни нарушения (катехоламинова кардиомиопатия). Половината от болните имат нарушен въглехидратен толеранс или захарен диабет. В резултат на хиперметаболизма обикновено се наблюдава отслабване на тегло, но наднорменото тегло само по себе си не изключва диагнозата. Автономната дисрегулация и силно намаленият кръвен обем могат да доведат до прояви на тежка ортостатична хипотония при изправено положение, докато в легнало положение е налице хипертония.