Фациалис е термин придобил широко обществено разпространение, докато медицински издържаното название е неврит на лицевия нерв, известен още и като парализа на Бел.
Лицевият нерв представлява един от дванадесетте черепномозъчни нерва. Функцията му е главно моторна, като отговаря за инервацията на цялата лицева мускулатура. Всяка усмивка, повдигане на вежди, изплезване на език, изобщо всяка мимика на лицето е неизменно зависима от правилното функциониране на лицевия нерв. Наред с моторната му функция, към нерва се присъединяват, а в последствие и отделят и други нервни влакна, които имат следните функции:
- Възприемане на вкусовите усещания от предните 2/3 на езика;
- Производство на слъзна секреция;
- Инервация на определен мускул в областта на средното ухо, който модулира възприемането на звуковите честоти;
- Кожна инервация на участък в областта зад ухото;
- Слюнчена секреция.
Какви са причините за възникване на неврит на лицевия нерв?
Причините най-често са идиопатични, първични, без определена подлежаща патология. Най-често се развива възпаление на нерва във връзка с някакво простудно заболяване или токсо-инфекциозен процес.
Предполага се, че зимните месеци са най-засегнати във връзка с ниските температури. Истината е обаче, че всяко излагане на главата на въздушно течение, например при стоене до отворен прозорец в кола, представлява сериозен риск за развитието на фациалис. Някои анатомични особености като по-тесния костен канал, през който минава лицевият нерв, също повишават риска от поява и рецидивиране на неврита.
Съществуват обаче и други причини за развитието на фациалис, което прави този неврит симптом на друго заболяване, а именно:
- Инфекциозни заболявания – най-често вирусни инфекции като херпес симплекс, херпес зостер, грип;
- Възпалителен процес, който по съседство уврежда и лицевия нерв – среден отит, мастоидит и др.;
- Притискане на нерва – компресия може да се развие навсякъде по дължината на лицевия нерв като причината може да е туморен процес, аневризма и др.;
- В рамките на полиневропатия, която засяга и краниалните нерви – синдром на Гилен-Баре, диабетна полиневропатия и др.
Кои са симптомите при развитието на неврит на лицевия нерв?
Обикновено картината на заболяването се разгръща остро, често след събуждане сутрин. В зависимост от локализацията на лезията на лицевия нерв някои симптоми от по-долу написаните могат да липсват, но отпадането на двигателната функция е задължително условие за развитието на т.нар. фациалис:
- Мускулна слабост и отпускане надолу на цялата лицева половина на страната на лезията;
- Невъзможно е сбръчкването на челото и сбръчкването и повдигането на вежди в засегнатата половина;
- Невъзможно пълно затваряне на горния клепач и при опит за затваряне на двете очи се вижда обръщането на очната ябълка нагоре, т.е „бялото” на окото ;
- Невъзможно издуване на бузи;
- Невъзможно показване на зъби;
- Невъзможно свирене с уста; Отпуснат устен ъгъл на засегнатата страна;
- Изтичане през отпуснатия устен ъгъл на приеманите течности;
- Задържане на храната между зъбите на засегната страна.
Други симптоми, във връзка с другите функции на лицевия нерв, са:
- Намален вкусов усет или блудкавост на храната по предните 2/3 от езика. Чувство за метален вкус в устата;
- Намалена или увеличена слъзна секреция от окото, в зависимост от мястото на увреда;
- Хиперакузис или неприятно звуково усещане в засегнатото ухо;
- Болка или изтръпване в областта зад окото;
- Намалена слюнчена секреция.
Какъв е изходът от заболяването?
Невритът на лицевият нерв е най-често самоограничаващо се заболяване. Симптомите търпят обратно развитие в рамките на 1-2 месеца с пълно възстановяване или остатъчен дефицит.
При непълно възстановяване могат да настъпят контрактури на засегнатите мускули с повдигане на устния ъгъл и свиване на очните цепки. Риск представлява и възникването на кератит, поради изсъхване на роговицата, както и появата на патологични синергични движения – свиване на очите при показване на зъбите и обратно, поява на „крокодилски” сълзи при хранене.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се базира най-вече на характерната клинична картина. Допълнителни невроизобразяващи техники също биха били от полза за изясняване на причината за развитието на заболяването.
Какво е лечението?
По принцип невритът на лицевия нерв е самоограничаващо се заболяване. За целите на по-бързото възстановяване се прилагат осмотични диуретици – Маннитол, който ще облекчи възпалителния оток, както и кортикостероиди, витамини от гр. Б, лечебна физкултура и масажи.