С понятието фарингит се означава добре познатото възпаление на гърлото (фаринкса), често съпроводено с болка и затруднено преглъщане. Освен гърлото, възпалението може да обхване и задната една трета от езика, небцето и сливиците. Въвличането на останалите отдели на горните дихателни пътища се означава като назофарингит, което е всъщност обикновената настинка. Според продължителността си, фарингитът се разделя на остър (продължаващ по-малко от две седмици), субхроничен (между две седмици и три месеца) и хроничен (над три месеца), като в мнозинството от случаите е налице остър инфекциозен фарингит.
Въпреки че етиологията най-често е инфекциозна (стрептококи група А, аденовируси, грипни вируси, риновируси, коронавируси, респираторни синцитиални вируси, гъбички и др.), фарингитът може да настъпи и след алергични реакции, пренапрягане на гласа и гастро-езофагеален рефлукс.
В зависимост от конкретния причинител, клиничната картина има съответните особености. Най-общо, разграничаването между трите големи групи инфекциозни фарингити се прави на базата на следните критерии: при вирусния фарингит, освен болка в гърлото, са налице и секреция от носа, суха кашлица и зачервяване на очите, при деца може да се наблюдава и диария.
При бактериалния фарингит симптомите са по-сериозни – главоболие, треска, отпадналост, подути и болезнени лимфни възли на врата. При децата може да се наблюдават и гадене, повръщане, болки в корема.
Фарингеалната кандидоза предизвиква силно побеляване на видимата част от носоглътката под формата на характерни налепи и силно затруднено преглъщане. Наблюдава се най-често при малки деца и имунокомпрометирани.
В страните от северното полукълбо с умерен климат, пикът на заболеваемостта е през зимата и началото на пролетта. Това се дължи на съчетаването на отслабен имунитет при голяма част от населението и подобрени условия за разпространение на вирусите, които са най-честите причинители – събиране на много хора в помещения със слаба вентилация.
Обикновено поставянето на диагноза изисква тривиален преглед и измерване на температурата. Ако болката в гърлото е съпроводена с парене зад гръдната кост, продължава две или повече седмици и не са налице симптоми на бактериална или вирусна инфекция, се подозира гастро-езофагеален рефлукс. В такъв случай, диагнозата се уточнява от гастроентеролог.
Повечето случаи изискват само симптоматично лечение – противокашлични и системни или локални аналгетици (под формата на пастили или спрейове) и/или антипиретици. Ако лекарят определи състоянието като сериозно, той може да предприеме антибиотично - при бактериален фарингит, антимокотично - ако е причинен от гъбички, най-често кандиди, или антивирусно - най-често при грип, лечение. Макар че антибиограмата и тесноспектърните антибиотици са терапевтично най-правилният подход, много клиницисти използват полуемпирични правила при изписването на лечение, като спестяват на пациента антибиограмата и се застраховат като предписват широкоспектърни.
Добре е инфекциите да не се изкарват „на крак“, а по възможност да се осигури пълноценна почивка, което способства за по-бързото възстановяване и оздравяване.
Добре е да се повиши и приемът на витамин С – 1000 милиграма на ден за възрастни е оптималната доза при остри инфекции.
