Езофагитът е хронично възпалително заболяване на хранопровода. В зависимост от произхода му можем да го класифицираме на: рефлуксен езофагит, инфекциозен или еозинофилен, можем да прибавим и лекарствено-медииран.

 

Симптоми


Основната симптоматика, която съпътства езофагита е най-често:

  • Парене в областта на епигастриума или ретростернално;
  • Дисфагия и болусни обструкции;
  • Одинофагия;
  • Анорексия;
  • Гадене;
  • Повръщане;
  • Регургитация;
  • Екстраорганни симптоми, засягащи сърдечносъдовата (поради пряката връзка между хранопровода и сърцето – а именно общата инервация от nervus vagus, в нередки случаи се срещат и различни видове аритмии и повишаване на артериалното налягане) и дихателната система.
  • При рефлуксен езофагит се наблюдава и мъчително усещане за дразнене в гърлото и нужда от отхрачване и откашляне, дължащо се на дразнещото действие на солната киселина, панкреатични ензими и жлъчката върху лигавицата. 

 

Рефлуксен езофагит

По хода на хранопровода, най-често в началото и края му, се разполагат струпвания от кардиачни жлези, които отделят неутрален секрет с цел протекция на мукозата от действието на стомашния сок при физиологична регургитация след нахранване. При нормални условия този секрет е достатъчен да предпази лигавицата от възпаление, но при условия на разхлабен долен езофагеален сфинктер или хиперацидитет, това условие не е достатъчно. Тогава прякото въздействие на стомашния сок, а в редица случаи и панкреатични ензими, и на жлъчка, води до възпаление на лигавицата.

 

Освен описаната кашлица и нужда от отхрачване, се наблюдава кисела или горчива регургитация, а много често и фарингит, понякога стоматит и гингивит.

 

Рефлуксният езофагит е най-разпространен. Оставен без лечение във времето води до метаплазия на многослойния плосък невроговяващ епител в еднореден цилиндричен (Баретов хранопровод). Сам по себе си, той не е малигнен, но е предпоставка за формирането на малигнени новообразувания.

 

Инфекциозен езофагит

Инфекциозният езофагит може да бъде бактериален, гъбичен или вирусен. Сравнително рядък е и е по-често срещан при имунокомпроментирани пациенти с ХИВ, рак, диабет.

 

Еозинофилен езофагит

Еозинофилният езофагит е най-рядко срещан и представлява атопична алергична реакция, която се дължи на масивна еозинофилна инфилтрация в езофагусната мукоза. По-често срещан е при деца, поради повишения мембранен пермеабилитет на цели протеини. В повечето случаи се съпровожда с атопична астма и/или атопичен дерматит. Може да се отключи вследствие прием на определена храна: ядки, мляко, яйца, риба или инхалация на полени. Обикновено се диагностицира след терапия с антацидни средства, които не повлияват състоянието. Характерно за еозинофилния езофагит е , че не води до метаплазия и Баретов хранопровод във времето.

 

Лекарствено медииран езофагит

Употребата на някои лекарствени средства, като например нестероидни противовъзпалителни средства НСПВС (аспирин, ибупрофен), може да доведе до езофагит, ако не се приемат с достатъчно количество вода.


До езофагит може да довете и чисто механичното нараняване на езофагусната лигавица – например при фиброезофагогастроскопия или сондиране.

 

Усложнения

Освен описаният вече Баретов хранопровод при рефлуксния езофагит, друго възможно усложнение е хипертрофичната констрикция, която в съчетание с нарушения мотилитет, може да доведе до пълна обструкция и нужда от спешна хирургична намеса. Възможна е появата на улцерации и дивертикули; както и канцерогенеза.

 

Диагноза

Поставя се чрез контрастна езофагорентгеноскопия или ендоскопски чрез фиброезофагоскопия. Възможно е ползването и на pH-метрия, но това се счита за остарял метод и е все по-рядко прилаган.

 

Лечение

Лечението на езофагита се провежда най-често с инхибитори на протонната помпа или H2-блокери. По-ефикасни, разбира се, са PPI, заради неизбирателния си ефект. При еозинофилния езофагит или по преценка на лекаря, се ползват разтвори на инхалаторни глюкокортикостероиди (напр. флутиказон) или се впръскват в устната кухина, но не се вдишват, а се преглъщат с малко количество вода.

 

Начин на живот

Необходима е на първо място строга диета, изключваща кисели храни (цитрусови плодове, домати и др.), газирани напитки, пържена храна, лук, чесън, храни и напитки повишаващи стомашната секреция (кофеин-съдържащи напитки, шоколад), алкохол и др. Трябва да се избягва преяждането, като дневният порцион трябва да бъде разпределен в 5-6 малки хранения. След нахранване трябва да се избягва легналата позиция най-малко за два часа. След тези два часа е желателно да се избягва лежането на дясната страна (препоръчително е да се лежи и спи на лявата, поради намалената възможност от рефлукс). Физическите натоварвания се планират поне 2 часа след нахранване. След хранене се избягват навежданията.