Езофагеалната язва е вид пептична язва, дължаща се на ерозията на мукозната капсула на хранопровода. Нейното разпространение може да се ограничи до мукозата или да навлезе до мускулния слой, при което може да причини перфорация и смърт, ако не бъдат взети спешни хирургични мерки.

 

Причини


Основната причина за появата на езофагеална язва е гастро-езофагеалната рефлуксна болест и/или инфекция с Helicobacter pylori. В зависимост от етиологията им можем да подразделим езофагеалните язви на:

 

  • Рефлуксни - при ГЕРБ рефлуксът на солна киселина и пепсин води до ерозии в лигавицата на хранопровода и при неглижиране на проблема във времето може да се получи язва. Често при такива пациенти се установява и различна по големина хиатална херния.
  • Инфекциозни – различни инфекциозни причинители (бактерии, вируси и гъбички) могат да причинят язва – H.pylori, орална кандидоза, цитомегало вирус, херпес симплекс и др.; при имунокомпроментирани пациенти (ХИВ, диабет) редица други микроорганизми и вируси могат да причинят язва.
  • Лекарствено-медиирани язви – приемът на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС - аспирин, ибупрофен и др.), някои антибиотици , калий-съдържащи лекарства и др. могат да причинят езофагит и язва при някои хора, особено ако не се приемат с достатъчно количество вода и/или заемат легнало положение веднага след това.
  • Еозинофилен езофагит – това е атопична алергична реакция, дължаща се на масивна еозинофилна инфилтрация, най-често поради хранително отравяне. Нетретиран във времето би могъл да бъде причина за появата на улцерация.

Симптоми

Симптоматиката при езофагеална улцерация може силно да флуктуира, като при някои пациенти включително е възможно отсъствието на забележими симптоми. Сред най-честите обаче са ретростернално парене и болка, гадене, регургитация на кисело съдържимо, одинофагия, дисфагия, понижен апетит, отслабване (най-често, поради умишленото избягване и страх на пациента от хранене поради болката или затрудненото преглъщане), повръщане, в някои случаи примесено с кръв или кафеникаво до черно на цвят при окисление на кръвта; кашлица и честа необходимост от отхрачване (при рефлукс е възможно ларингеално дразнене и дори астматичен пристъп), възможна е и мелена. Не е изключено и наличието на екстраорганни симптоми – тахикардия, екстрасистоли , хипертензия и др. поради общата инервация на сърцето и хранопровода и блуждаещия нерв., диспнеа, тахипнеа и др.

 

Диагноза

Диагнозата се поставя анамнестично, както и чрез рентгено-контрастна езофаго-гастрография; езофаго-гастроскопия; редно е обаче винаги първо да се започне с тест за хеликобактериоза (серумен и/или фецес тест) и ПКК (при улцерно кървене ще наблюдаваме изменения в кръвните показатели – Hb, еритроцити и др.), като постепенно преминаваме през рентгенографското и накрая инвазивните изследвания.

 

Лечение

Лечението се провежда най-често с H2-блокери или инхибитори на протонната помпа (последните показват по-добри резултати); при инфекциозен произход е необходима комбинация от антибиотик/антивирусен/фунгициден препарат с инхибитор на протонната помпа.; при лекарствено-медиирани язви е необходимо прекратяване приема на дразнещото лекарство; при имунокомпроментирани пациенти е необходимо, освен елиминиране на инфекциозния причинител и прием на имуностимулатори и имуномодулатори. При сериозни състояния се налага оперативно „съшиване“ на ДЕС; назо-гастрална интубация при обструкция на хранопровода с цел хранене или дренаж на стомашните сокове.

 

Усложнения

В тежки случаи язвата може да завърши с перфорация , която се характеризира с тежък кръвоизлив и може да завърши със смърт; езофагеална констрикция и риск от тотална обструкция, поради формирането на хипертрофичен цикатрикс ; Баретов хранопровод и рак на хранопровода; рекуренция при недовъзстановяване на мукозата.

 

Начин на живот

Необходима е промяна в начина на хранене и живот не само при появата на улцерация, но и превантивно при вече налични симптоми и заболявания – ГЕРБ, гастрит, езофагит и др. – отказ от тютюнопушене , отказ от прием на алкохол (и тютюнопушенето и алкохолът водят до отслабване тонуса на долния езофагеален сфинктер), разделяне дневния порцион в 4-6 хранения, увеличаване приема на фибри (плодове, зеленчуци, ядки, овес и др.) , избягване на газирани напитки , шоколад и кафе (теоброминът и кофеинът водят до повишаване стомашната секреция), максимално намаляване приема на мазнини (те също стимулират отделянето на солна киселина и пепсин), избягване на лютиви храни, чесън, лук, мента, кисели храни (цитрусови плодове , домати, лимон и др.), избягване заемане легнала позиция поне 2-3 часа след нахранване, избягване физически усилия, навеждания и прегъвания непосредствено след нахранване; необходимо е и бавно продължително сдъвкване на храната; поставяне главата в по-високо положение при спане и лежане на лява страна с цел избягване на рефлукс; носене на по-широки дрехи.

 

В заключение, езофагеалната язва е структурно-възпалително изменение с добра перспектива, което се нуждае от своевременни мерки с цел избягване усложнения.

5101