Да измериш кръвното налягане не е голяма философия – не е необходимо да си медицински персонал, за да умеш да боравиш с апарата за кръвно (сфингоманометър), какво пък остава и със съвременните автоматични апарати, достъпни за употреба. И тълкуването на измерените резултати не е кой знае какво, ако сме запознати с приетите норми на стойностите.


Е, с тази изяснена ситуация, можем ли да отидем при съседката, да се „цъкнем“ на нейното новичко модерно апаратче, и да преценим имаме или не хипертонична болест? По-скоро не. В медицината поставянето на диагноза е конструктивен труд, който компилира резултатие от различни по естество изследвания, преглед на пациента и заключение от специалист.


Преглед при есенциална хипертония


Няма задължителни елеметни в прегледа и изследването, когато се подозира/доказва хипертонична болест (е, освен измерването на кръвното налягане). Лекуващият лекар в хода на прегледа на базата на уменията и способностите си взима компенетно решение кои изследвания са необходими и кои не при даден пациент. Следващото изложение няма за цел да направи изчерпателен списък с нещата, които е редно да се изследват у пациента, а да илюстрира смисъла от провеждането на някои процедури, когато това е преценено от специалиста.


1. Измерване на кръвното налягане – повече за този процес може да прочетете в "Измериха ми високо кръвно - и сега какво предстои"


2. Общ статус на пациента


Тук се взимат предвид ръстът, индексът на телсната маса (body mass index), белези на хиперлипидемия, прояви на ендокринни нарушения, белези на застойна сърдечна недостатъчност (например отоци). Това са иначе дискретни белези, които у опитното око веднага правят впечатление още при срещата с пациента. Те имат ориентировъчен характер.


3. Сърдечносъдова система 


Обикновено се пристъпва към изследването ѝ, тъй като може да разкрие важни данни за състоянито на пациента. Прегледът се състои в преслушване на сърдечните тонове, като се търсят отколнения от нормата им или прибавени шумове. Прави се и палпация (ръчно регистриране и анализ) на пулса на двете радиални и феморални артерии (на ръцете и краката).


4. Дихателна система


Дихателната и сърдечносъдовата система са тясно свързани и състояния на еднта често се отразяват на другата. При изследването ѝ търсим както белези на самостоятелни белодробни заболявания – например като ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), така и белези на сърдечна недстатъчност като белодробен застой. Прегледът се извършва основно с помощта на слушалка (стетоскоп), като в случай на съмнение може да се прибегне и до изобразителни изследвания като рентгенографията.


При I-ви стадий хипертония статусът на пациента може да бъде нормален. Възможно е обаче и от прегледа да се установи леко увеличение на сърдечната честота и усилен първи сърдечен тон.


При II-ри стадий хипертония не е изключено да се установи увеличение размерите на лява камера поради нейната хипертрофия, както и повявата на четвърти сърдечен тон като израз на затруднената работа на ляво предсърдие.


При III-ти стадий хипертония е възможно да се наблюдава задълбочаване на хипертрофията и дилатацията на лява камера, наличие на релативна недостатъчност на митралната клапа (митрална инсуфициенция), ритъмни и проводни нарушения на сърцето, прояви на левокамерна или на тотална застойна сърдечна недостатъчност.


Изследвания при есенциална хипертония

Няма задължителен набор от изследвания, които се провеждат. Пристъпванто към различни лабораторни способи се диктува от наблюденията на лекаря.


Индикации, които биха насочили към разширени изследвания при болен с артериална хипертония са: при пациенти под 30-годишна възраст, тежка степен на хиепртония, внезапно начало на болестта или внезапна загуба на иначе ефективния медикаментозен контрол, резистентна на лечение хипертония, малигнена хипертония, наличие на белези на вторична хипертония.

 

  1. Изследването на кръв включва ПКК (пълна кръвна картина), кръвна захар на гладно, серумни липиди, натрий и калий, креатинин, пикочна киселина.
  2. Изследванто на урина включва относително тегло, белтък, захар, седимент.


Когато липсват съпътстващи заболявания:


При I-ви стадий хипертония биохимичните изследвания са в норма.


При II-ри стадий хипертония се установява намалена концентрационна способност на бъбреците, следи от белтък в урината и единични еритроцити и хиалинни цилиндри в седимента на урината.


При III-ти стадий хипертония е възможно да е налице увеличение на серумния креатинин и пикочната киселина като белег на засегнатата от хипертонията бъбречна функция.