Есенциалният тремор представлява най-често срещаното двигателно разстройство. Характеризира се с бавно прогресиращ във времето тремор на ръцете при поддържането им в определена позиция, например при изпънати напред ръце, и/или при тяхното насочено движение. Обикновено засегнати са и двата горни крайника. Към днешна дата не е открита конкретна причина, която стои в основата на възникване на тремора. Спорен остава и въпросът, който разглежда състоянието като невродегенеративно заболяване.

 

Кои са характерните признаци на есенциалния тремор?


Като цяло, есенциалният тремор се разглежда като моносимптоматично състояние, т.е освен тремора други нарушения не се проявяват. Редки са случаите, в които е описана и едновременна поява на нарушения в походката или загуба на баланса при ходене. Появата на тези оплакванията обаче налага изключването на други възможни заболявания, които могат да стоят в основата.

 

Някои от характерните черти в хода на състоянието са:

  • Начало на тремора първо в едната ръка;
  • Засягане на другата ръка след известно време. Рядко треморът от едната ръка се разпространява към крака от същата страна;
  • В началото треморът се появява интермитентно, най-често в моменти на силно емоционално напрежение, а след това започва да става постоянен с времето;
  • Налице може да е известна асиметричност в тремора на двете ръце;
  • Треморът може да засегне главата, гласа, челюстите, устните и лицето;
  • Честотата на тремора е постоянна във всеки един момент, т.е е фиксирана и не се променя;
  • Амплитудата на тремора обаче е силно вариабилна – засилва се при силна емоция, глад, умора, резки температурни колебания. Основната амплитуда постепенно се увеличава с годините; Консумацията на алкохол временно намалява амплитудата на тремора в 50 до 70% от случаите;
  • Треморът се намира в известна степен под волеви контрол и може да бъде потиснат след прилагане на определени упражнения; В спокойно състояние, включително по време на сън, треморът изчезва;
  • Други отклонения в неврологичния статус не се откриват.

Диференциацията на есенциалния тремор от другите състояния, в клиниката на които присъства този симптом, може да бъде трудна, особено по отношение на усиления физиологичен тремор. Последният е налице при употребата на някои медикаменти, напр. невролептици, стимуланти като кофеин и други енергизиращи напитки и заболявания като хипертиреоидизъм, фебрилни състояния, в рамките на тревожно разстройство и други.

 

Въпреки че конкретна причина все още не е открита, е описана определена връзка между есенциалния тремор и развитието на деменция впоследствие, както и появата на определени разстройства в настроението, когнитивните умения, личностови промени и др.

 

В 50 до 60% от случаите е налице есенциален тремор и при един от родителите, което насочва към наличието на наследствения фактор в изявата на заболяването.

 

Как се поставя диагнозата есенциален тремор?

В голяма част от случаите решаващи за диагнозата са наличието на фамилност на тремора, както и характерната неврологична находка. Честотата и амплитудата на тремора могат да се оценят с помощта на електромиографското изследване и в частност на т.нар. треморограма.

 

Лабораторни и невроизобразителни изследвания рядко са необходими, само в случаите, когато се открива и друга находка от неврологичния статус, с цел потвърждаване или отхвърляне на друго възможно заболяване. В такива случаи е уместно изследване на пълна кръвна картина, изследване на функцията на шитовидната жлеза, серумен церулоплазмин и др., по преценка на лекуващия лекар.

 

Невроизобразителните техники, в това число скенер и ядрено-магнитен резонанс са нормални, в случаите когато се касае за есенциален тремор. В случаите, когато треморът е възникнал остро или има прогресиращ характер е уместно прилагането на ядрено-магнитен резонанс с цел изключване да възможен възпалителен, демиелинизиращ процес, както и на болест на Уилсън.

 

Позитронно-емисионната томография (SPECT) намира приложение в случаите, когато се налага диференциране на есенциалния тремор от възможна Паркинсонова болест.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво е лечението на есенциалния тремор?

Основни медикаменти, които се прилагат в редукцията на есенциалния тремор и имат успех в 50 до 70% от случаите са примидон и пропранолол.

 

При някои пациенти се налага само моментна редукция на тремора, особено в случаите когато предстои някаква социална активност. При тези пациенти временен ефект би имал приемът на една чаша коктейл или бира, непосредствено преди събитието или приемът на пропранолол (от 10 до 40 мг) половин час преди него. Постоянната консумация на алкохол през деня за потискане на тремора въпреки всично не е препоръчителна.

 

В случаите, когато треморът предизивква силно смущение на ежедневната активност може да се обмисли и прилагането на хирургична интервенция – стереотаксична таламотомия и дълбока мозъчна стимулация на ядро в мозъчния таламус, имащо отношение в появата на тремора.