Еритема инфекциозум или „петата“ болест представлява вирусно инфекциозно заболяване, което протича с характерен кожен обрив.
 
Инфекциозният причинител е Парвовирус B19, който е съставен от едноверижна ДНК. Съществуват няколко серотипа, които поразяват човека, като инфекцията се предава по въздушно-капков път и рядко по кръвен път. 
 
Контагиозността на вируса е ниска, т.е. той има ограничена способност да се предава от болен човек на здрав. Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите симптоми) е от 4 до 14 дни (не повече от 3 седмици). Около 2 седмици след първия контакт с вируса се появява и кожният обрив. Обикновено по време на обривния стадий на заболяването човек не е заразен.

 

Кои деца боледуват най-често?

 
Най-често засегнати са децата във възрастта между 5 и 15 години. В някои случаи в детските градини и началните училища избухват малки епидемии главно през зимата и пролетта. Най-вероятно след преболедуване се развива траен имунитет. Около 50-70% от жените в детеродна възраст имат изграден имунитет срещу болестта. 

 


Какви са симптомите?

 
По принцип инфекцията протича без забележима клинична изява. В случаите, когато има такава, заболяването преминава през няколко етапа. В стадия на вирусната репликация преди появата на характерния обрив могат да се наблюдават симптоми като болки в мускулите, лека кашлица, гадене, конюнктивит, ринит. Началото на обрива може да се съпровожда със субфебрилна температура.
 
Типичният екзантем се среща само в 15-20% от случаите. Той започва от лицето като дифузно зачервяване на бузите и корена на носа и блед триъгълник около устните, върха на носа и брадичката (пеперудообразен обрив). След около 24 часа се разпространява по екстензорните (външните) повърхности на крайниците и седалищната област.
 
Постепенно еритемните петна се разширяват в периферията и избледняват в центъра, като формират типничните обривни елементи с форма на пръстени, гирлянди и мрежи. Общото състояние на пациентите е добро или леко увредено. Екзантемът може да се задържи от 1 до 7 седмици. Често се наблюдава и увеличаване на лимфните възли.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Може да се наблюдава и атипично протичане с артралгии без наличие на обрив или с повишена температура и увеличени лимфни възли отново без типичния обрив.
 

Има ли усложнения?

 
Усложненията са рядко срещани. При пациентите от женски пол рядко могат да се наблюдават артралгии и артрити на малките стави. Те могат да се задържат до няколко месеца и обикновено не се нуждаят от специфично лечение. Много рядко може да се развие хронична артропатия.

 

Как протича инфекцията по време на бременността?

 
Рискът за предаване на инфекцията от майката на плода е около 30%, като най-висок е в периода между 13 и 20 гестационна седмица. В 5-10% от случаите това може да доведе до фетална анемия, миокардит, хидропс феталис, спонтанен аборт или мъртво раждане.

 

Как се поставя диагнозата?

Специфичните IgM-антитела срещу Парвовирус B19 могат да се докажат по време на обривния стадий посредством ELISA или Western-Blot. При новородените обаче те рядко се откриват, затова при съмнение за инфекция е необходимо да се направи вирусологично изследване посредством PCR.

 

Как се лекува заболяването?

 
Не съществува специфична противовирусна терапия. Много рядко се налага провеждането на някаква симптоматично лечение. При инфекция по време на бременността е необходимо ежеседмично провеждане на ултразвуково изследване, за да се изключи развитието на хидропс феталис.

 

Каква е профилактиката?

 
Специфична ваксинопрофилактика на заболяването не съществува. Изолация се налага само в случаите на съпътстващо хематологично заболяване, тъй като в тези случаи виремията се задържа за по-дълго време.