Епилептичните пристъпи с фокално начало и запазено съзнание се наричат така, тъй като абнормната електрическа активност се наблюдава в невроните само на определен участък от мозъка, като едновременно с това, човекът се намира в пълно съзнание за случващото се с него и околния свят. По-старото название на този тип епилептични пристъпи е „прости парциални пристъпи”. 

 

Епилептичните пристъпи с фокално начало и запазено съзнание са най-често срещаният вид епилептична активност. Продължителността им обикновено е кратка – около секунди до 2 минути. 


 

При кои хора има риск от поява на този вид епилептична активност?

Практически всеки човек може да развие това заболяване, но по-застрашени са хората, преживели мозъчна травма, включително операция, мозъчна инфекция, инсулт или мозъчен тумор. Както и при останалите видове епилептични пристъпи, и тук честотата на идиопатичните случаи (т.е без доказана причина) остава твърде висока.

 

Как се проявяват епилептичните пристъпи с фокално начало и запазено съзнание?

Клиничната картина може да бъде много разнородна, в зависимост от това кой мозъчен участък е засегнат. Общото е единствено запазеното съзнание, макар при някои хора да е налице привидно „замръзване” и  възможност или липса на такава да отговорят на външно дразнение.

 

Една от проявите на този вид епилетична активност е например преживяването на déjà vu – усещане за нещо, което вече сме преживявали или дори знаем какво ще последва.

 

Друг пример е внезапната поява  на напрежение, започващо от стомаха и постепенно обхващащо гърдите и гърлото. Пристъпът може да завърши с усещане на неприятна миризма на нещо изгоряло и съпровождащо чувство за тревожност.

 

В някои случаи, епилептичната активност обхваща съседен мозъчен участък и това може да доведе до загуба на съзнание – т.нар. епилептичен пристъп с фокално начало и нарушено съзнание (в миналото известен като комплексен парциален пристъп) или да настъпи генерализиран тонично-клоничен припадък, обхващащ и двете страни на тялото (т.нар. вторично генерализиран пристъп).

 

Възможно ли е епилептичният припадък с фокално начало и запазено съзнание да имитира друг здравословен проблем?

 

Отговорът е да. Примери са:

  • Появата на гадене и болка в стомаха може да е проява на стомашно неразположение, а мравучкането или изтръпването в тази област може да е резултат от притискане на съответен нерв. Тези оплаквания, от друга страна, може да са в рамките на фокална епилептична активност;
  • Халюцинации – слухови, вкусови, зрителни, обонятелни може да са проява на психиатрично заболяване или употреба на определени субстанции, но могат да са и проява на епилепсия;
  • Появата на deja vu е практически изпитвано от всеки човек в определен момент, но може да е проява и на епилептична активност;
  • Краткотрайната, преходна поява на изтръпване или слабост в някой крайник и/или лицето може да е проява на настъпването на транзиторна исхемична атака, което е алармиращ сигнал за последващо развитие на инсулт. От друга страна тези оплаквания могат също да са проява на епилептична активност.
  • Мигрената, с или без наличието на сериозно главоболие, може да продуцира зрителни симптоми, изтръпване и други оплаквания, които може да се интерпретират погрешно като епилептичен пристъп.


От значение за отдиференцирането на тези състояния от фокалната епилептична активност има честотата на настъпване на тези оплаквания, дали имат стереотипна проява (т.е епизодите да си приличат), кои са другите съпрожождащи симптоми, както и дали е налице друг тип епилептична активност при лицето.

 

Диагноза

Диагнозата се поставя на базата на подробно снетата анамнеза, физикален статус с оглед изключване на други възможни причини, както и електроенцефалографско изследване, което е с по-висока достоверност при извършването му по време на припадъка и не дава 100% утвърдителен резултат извън епилептичната активност. Невроизобразяващо изследване (ядрено-магнитен резонанс или скенер на мозъка) се налага с оглед отхвърляне на възможна подлежаща мозъчна патология.

 

Наблюдението и лечението на тези болни се провежда от специалист невролог и по-специално епилептолог.